Който гледа достатъчно дълго (и непредпазливо) в небето, може да види всичко...Мина ми тази мисъл преди малко, докато простирах на терасата, и побързах да я хвана. Не знам дали вече някой някъде я е изрекъл / записал, но това не я прави по-малко валидна. Опитайте някой ден...само гледайте нагоре. Човек не трябва да забравя да поглежда нагоре. Когато гледам небето напоследък се чувствам като дете, което дири подкрепа в очите на по-възрастен, по-висшестоящ...Сещам се как винаги като малка, когато свършех дадена работа, поглеждах към родителите си с надежда да кимнат, да ми се усмихнат, да ме подкрепят...Да ме похвалят. Особено татко, очаквах  одобрението му като най-скъп подарък. Бях щастлива, ако чуех добра дума...Обикновено пестелив на похвали, когато мe похвалеше, направо ми припърхваше отвътре... Татко е горе повече от две години и сега вероятно търся подкрепа в небето по-често. Погледна го и то се усмихва, особено сега - пролетното небе, пълно с вятър и птиче чуруликане - окуражава, как не...Миналата седмица си замина един магьосник - на земната възраст от 66 години - точно на толкова си тръгна и татко ми. Не съм чела кой-знае какво от Тери Пратчет, избирателно пък съвсем не успях досега. Случайно ми е попадал. Натъквайки се на него из нета имам известна представа за света на въображението му - безпределен... И чувството му за хумор - вихрено и островърхо!:) За първи път чух за него от осичката, когато публикувах една от първите си приказки -  Седмичната шапкарка.  В коментарите тя ми подхвърли, че написаното и напомня Тери Пратчет. Тогава се заинтригувах, но така и не потърсих книгите му. По-късно Фьонката ми го препоръча горещо. Дори си спомням, че ми писа да започна от "Вещици в чужбина"...Oще не съм купила книгата, но я четох в "Читанка", отчасти.. Тук, в това нетно пространство, имаше едно местенце, където прочетох доста от Тери Пратчет, за съжаление вече не откривам този блог.  От там се запознах с Тифани, леля Ог, баба Вихронрав и останалите, но изреждам тези трите, защото ми станаха най-симпатични, близки съм ги усетила и са ме усмихвали много широко. Преди две години, зяпайки в небето, гледах как един облак се рисува като Тифани или Маргрет Чеснова, а може би баба Вихронрав...

Изобщо човек може да види каквото си поиска. И обичайно е така - човек вижда, чува, това, което иска...с възрастта пък съвсем избирателно. Небето обаче предоставя тази възможност с един широк жест, с великанско великодушие...Всичко може да се види, повече от всичко...Вижда се пътят, който продължава между облаковите дървета...Добър път нагоре, сър Пратчет! 

ето тук е развитието на облака

„Мъдростта идва с опита. Опитът често е резултат от липса на мъдрост.”

Поздрави за постинга,Доре!
И за небето е вярно,напълно - понякога е архипелаг, а понякога е земната карта... и е синьо през повечето време :)

Развитието на облака – чудесно е! Сякаш за днешния ден са стиховете:
Прекалява с дъжд и маршируват
в локвите по улиците дните ми.
Клепат и се клепат до ушите.
Двадесети мина – засрами се!
Почвай тутакси да се събуждаш,
отвоювай си с цветя позициите.
Сър Тери Пратчет...Смъртта също беше герой в неговите произведения....Аз обичах тази Смърт, защото тя пък обичаше котки / поредицата "Света на диска"/.
„Смърт, готова ли си да се срещнеш със своя създател?” /възгласи на фенове, оглавили движение: "Смърт, върни ни сър Пратчет!"/ Лек да е пътят му нагоре!
Поздрави, мила Марти! Успешна седмица!

категоричното - "Глупости!"... А на мен ми е мъчно за тези хора, колко тесничък и безцветен е техния свят, жалко...Въображението се налива, развива, четене от най-ранна възраст е рецептата.

Поздрави, Ели!

виждам го като лице с вещерска шапка и голяма нагъната яка :)

Стихотворението е от април 2013. Беше много студен месец, пролетта играеше на невидимка...
Да, знам за този герой на Пратчет, особено напоследък много се говори и пише за него. Поздрави и хубава седмица, Вен!

Разнежих се и се размечтах от твоите снимки! Аз съм непоправим мечтател! Може би в някой друг живот сър Тери Пратчет ми е бил брат :)))
Не се съмнявам, че ще не намига закачливо от горе! Поздрави за постинга!

От снимките с менящия се облак - портрет на вещичка :) Мечтателите са непоправими, иначе какви мечтатели щяха да бъдат? Бивши мечтатели = настоящи циници.
Надявам се усмивката да надживява всичко. Вярвам в иронията и смеха като вечност! Поздрави!:)