Сухи дървета.
Умиращи.
Корени впили в земята.

Небето безкръвно,
пулсиращо
в нечии тъжни обятия.

Фарове алчни, забили
нож светлина в тъмнината...
...
Някой разкъса душата ми
и парцалите пусна по вятъра.

1991г

назад си погледнала, Небесност...
Парчетата душа и от болка и от радост, крещят ли - чува се.

затова и поет. Все пак и въпреки много неща, тези хора са редки птици, тъй, че не съжалявам за парцалите по вятъра...

на 18 години съм била, когато съм го писала. Дори цели три пъти съм пращала писма със стихотворения до "Родна реч", снощи си преглеждах стари кореспонденции и попаднах на отговорите на Петя Александрова, чак третото е с намек за одобрение, но вече съм била четвърти курс в техникума

Ти си естет. Аз си бера парцалите вече повече от 20 години. Все ще се сприятеля с вятъра един ден;))

Не чакай вятъра. Не може да ти бъде приятел който те обича вихрено :)

обидно! Несъвместимо по-скоро.

Вятърничава не е обида за някои хора;)

Ау, това е страхотен символ! Като се замисля..., май на всички ни душите се веят, понякога като крила, друг път като парцали..

Ние, тъй да се каже, бяхме с теб до преди малко из Истанбул. Много те бива да пресъздаваш атмосфера. Почти се пренесохме -само баклава и салеп не ни поднесоха, но това би ми дошло в повече с оглед късния час;))

порази ме! Поклон. А сега и усмивки!

да, беше едно доста по-предпазливо сравнение в началото ( някой раздра завесата на душата ми/и парцалите пусна по вятъра) Сега си викам - каква завеса бе момиче, душата ти разкъсаха)

болка прибули света, остава надеждата, че в полет може да събереш парчетата душа, да градиш ( или рисуваш ) отново ... и отново...
Поздрав, Марти, в кратък стих - и сила, и болка, и политаш...

Светът около нас и ние в него. В объркания свят, къде сме и какво се случва с нас, та душата ни се разкъсва и търси пътя, който сме изгубили. Това долових от твоите стихове.

Хубава вечер!

Благодаря ти за прочита. Стар стих, стара история, а душата се събира само, за да се разлети пак на парчета, на парцали...Стори ми се, че рисунката е подходяща, хем и предстоящо празнична ;)

Една лъжа е достатъчна понякога да се скъса душата - особено, ако си млад и наивен, вярваш в доброто, в човека...
Хубава вечер и утрешен ден! Чудесно е това, че предстои утро!:)

Да, живи и здрави да сме отново да го посрещнем. Всяка сутрин вече чувам радостните песни на птичките - те повече от нас се радват на светлината и на пробуждащата се земя. Спокойна нощи щастливо
светло утро!!

Момичето, когато беше при нас, виждаше ангели.
Но ангели няма!
Кой вижда ангели...

О, восъчна кукло!

Попа клати глава,
малкото черно куче лае, лае,
жената в траур крещи,
един солиден господин плаче -
като гледа восъчната кукла,
хванала главата си с ръце.

Бяло, бяло и отново бяло!

Аз пък не вярвам в ангели.
А ти?
И ти ли...

Момичето, когато беше при нас, виждаше ангели.

Йожен Йонеско

небе в обятия
нож светлина
душа на парцали
------------------
Кратко, а три вселени вътре
в Една.

бях се притеснила, не съм те мярвала десетина дни. Надявам се всичко да е наред!

Ей, уникално стихо!

не всичко, :). ама то и кога ли е било!:)
Станах "майка" на един невръстен френски булдог, още бебе, и моите планове са с главата надолу:). Вече ме слуша, ама докато да се разберем, изчезнах за малко:)

така ще кажеш ти:)

причината е очарователна - да внесе една освежителна бъркотия и безкористна любов