Постинг
29.10.2012 09:40 -
Следлятно - неделята на бавното море
Автор: marrta
Категория: Лични дневници
Прочетен: 8496 Коментари: 23 Гласове:
Последна промяна: 12.12.2013 09:58
Прочетен: 8496 Коментари: 23 Гласове:
23
Последна промяна: 12.12.2013 09:58
Морето е само. Пустее плажът.
Прибрани са чадърите и шатрите.
Вилнее вятър - с жестове разказва
как си заминало оттука лятото.
Как си отишло ден преди да дойда,
как целия октомври ме е чакало
и бродело до мръкване по плажа,
и се ослушвало за идващите влакове,
с надеждата все пак, поне за малко,
за час със него още да приседнем,
да се усмихне, да ми стане жарко
в очите звездни като го погледна...
Не ме дочакало, заминало си лятото,
сияе ярко сянката му пареща
във поривните жестове на вятъра,
в южния му лъх потъвам, давя се
и всяка песъчинка по лицето ми
е хвърлена от сянката на лятото.
Било е тук до само преди малко,
било е вчера, днес не ме дочакало...
Морето е есенно. Бавно. Неделно.
Под сив похлупак от небе.
Отиде си лятото. На предела
остави следа. Между бряг и море
проврял се е вятър, отривисто почиства,
вдига пясъци, по водата стъпва на пръсти...
Няма лято. Няма го никакво. Нищото
го отне. Дъжд възкръсва.
Прибрани са чадърите и шатрите.
Вилнее вятър - с жестове разказва
как си заминало оттука лятото.
Как си отишло ден преди да дойда,
как целия октомври ме е чакало
и бродело до мръкване по плажа,
и се ослушвало за идващите влакове,
с надеждата все пак, поне за малко,
за час със него още да приседнем,
да се усмихне, да ми стане жарко
в очите звездни като го погледна...
Не ме дочакало, заминало си лятото,
сияе ярко сянката му пареща
във поривните жестове на вятъра,
в южния му лъх потъвам, давя се
и всяка песъчинка по лицето ми
е хвърлена от сянката на лятото.
Било е тук до само преди малко,
било е вчера, днес не ме дочакало...
Морето е есенно. Бавно. Неделно.
Под сив похлупак от небе.
Отиде си лятото. На предела
остави следа. Между бряг и море
проврял се е вятър, отривисто почиства,
вдига пясъци, по водата стъпва на пръсти...
Няма лято. Няма го никакво. Нищото
го отне. Дъжд възкръсва.
Дневен хороскоп за 26 септември 2013 год...
ПРЕБРОЯВАНЕ НА ЛУДИТЕ
СПАСКА ГАЦЕВА - СТИХОВЕ ЗА ПРОЕК...
ПРЕБРОЯВАНЕ НА ЛУДИТЕ
СПАСКА ГАЦЕВА - СТИХОВЕ ЗА ПРОЕК...
приготвен за зимата (:
За снимките...морето-приятел простира ръката си да ни задържи...
цитирайЗа снимките...морето-приятел простира ръката си да ни задържи...
Довиждане, лятоооо!
цитирайКакви хубави снимки Поздрави и от мен!
http://alexs.blog.bg/turizam/2012/10/02/na-more-prez-oktomvri.1005525
цитирайhttp://alexs.blog.bg/turizam/2012/10/02/na-more-prez-oktomvri.1005525
Поздрави за хубавите стихове.
цитирайДоплака ми се... Как можа да го изпуснеш...
Ако го беше хванала за каскета, още щеше да е тук...:)))
Поздрав, Доре!:)
цитирайАко го беше хванала за каскета, още щеше да е тук...:)))
Поздрав, Доре!:)
Много,много красиво и самотно море...лиспва ми.
Поздрави за хубавите стихове !
цитирайПоздрави за хубавите стихове !
спокойно, безразлично е морето -
нехае то за есенните дъждове,
за зимни бури жадно е сърцето!:))
цитирайнехае то за есенните дъждове,
за зимни бури жадно е сърцето!:))
хубаво
реката в него е още себе си:)
поздрави, Маррта:)
цитирайреката в него е още себе си:)
поздрави, Маррта:)
простира ръце, и ние уж така, а все ни отнася вятър нанякъде
цитирайДо скоро:)
цитирайтвоите са от летния октомври, когато плажът не пустееше)
цитирайблагодаря!
цитирайголямо канене падна, а днес, а утре, всеки един, предоставен от октомври, златен ден изтървахме и в неделя вече отновото успях да стигна да го надзърна и намерих един вятър
каскета на лятото - имаше ли каскет човекът-лято
цитирайкаскета на лятото - имаше ли каскет човекът-лято
благодаря!
цитирайтака изглеждаше, морето тежко се влечеше - сякаш и остаряло изведнъж, така ми се струва - самотата е древна
цитирайбавно - да, интересно беше - вятърът вилнееше по пясъка, а по морето ходеше на пръсти, едва го докосваше, дори имаше един смел сърфист и самото то бе бавно, бавничко си се плискаше
а и доста бавно стигнах този път - от десети септември съм тръгнала
цитирайа и доста бавно стигнах този път - от десети септември съм тръгнала
marrta написа:
голямо канене падна, а днес, а утре, всеки един, предоставен от октомври, златен ден изтървахме и в неделя вече отновото успях да стигна да го надзърна и намерих един вятър
каскета на лятото - имаше ли каскет човекът-лято
каскета на лятото - имаше ли каскет човекът-лято
с каскет и разкопчана риза, босоного, загоряло и безотговорно...
се държах за пеша му - и заради теб, Небесност!
цитирайmonaliza121 написа:
с каскет и разкопчана риза, босоного, загоряло и безотговорно...
marrta написа:
голямо канене падна, а днес, а утре, всеки един, предоставен от октомври, златен ден изтървахме и в неделя вече отновото успях да стигна да го надзърна и намерих един вятър
каскета на лятото - имаше ли каскет човекът-лято
каскета на лятото - имаше ли каскет човекът-лято
с каскет и разкопчана риза, босоного, загоряло и безотговорно...
http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&thold=-1&mode=flat&order=0&sid=38146
ние не го пускаме
тук има още един страхотен образ Лято
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=16607
цитирайтук има още един страхотен образ Лято
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=16607
Не само че си отиде лятото, ами и есента дойде за два-три дни, удави се в дъжда и морето мирише на зима. Налага се вече да вадим спомените :)
цитирайще прегазим зимата и морето пак ще се смее слънчево
цитирай...
Обедняха ръцете ми,
очите ми се изгледаха,
гласът ми ръждяса
от неупотреба.
Живота посърна
и върху себе си
видях печата
на самотата.
Събрах толкова много очакване, натрупах в себе си
празни погледи,
излъгани длани.
Защо? За кого? За какво?
Не се питах.
То ме поглъщаше цялата.
Място за въпроси нямаше.
А може би чаках
да се върна към себе си,
да въведа в ред нещата си,
да не бягам и не се пилея!
_________________
...Погледът ми пак краде от слънцето,
косата ми отново е капан за вятъра,
а ръцете ми...Те се опитват
да съберат миговетв,които
така щедро
разпилявам.
Паяк
А слънцето бе хванато
в мрежа,
огромна,груба
паяжинна мрежа
и сякаш беше
на небето
от векове.
Все там в оная
дебела паяжинна
мрежа
от облаци.
А кой бе паякът
не знаех...
малък нощен ад
Видения.
Безлунни нощи.
Безоки стари небеса.
И ужас от искрата"още",
която се подпалва в кръвта.
Страхът те сграбчва
с потните си пръсти,
сънят ти се превръща
в кошмар,
земята фанатично
се прекръсти,опърлена
от общия пожар.
Дърветата със костеливи клони
до малкото останало от теб
домогват се,
а вятър гони парченца разум,
нощен и свиреп.
Безумен си,
безумна съм тогава
в своя малък
нощен ад
остава ни-
какво ли ни остава-
събуждане и
...добро утро,свят!!!
цитирайОбедняха ръцете ми,
очите ми се изгледаха,
гласът ми ръждяса
от неупотреба.
Живота посърна
и върху себе си
видях печата
на самотата.
Събрах толкова много очакване, натрупах в себе си
празни погледи,
излъгани длани.
Защо? За кого? За какво?
Не се питах.
То ме поглъщаше цялата.
Място за въпроси нямаше.
А може би чаках
да се върна към себе си,
да въведа в ред нещата си,
да не бягам и не се пилея!
_________________
...Погледът ми пак краде от слънцето,
косата ми отново е капан за вятъра,
а ръцете ми...Те се опитват
да съберат миговетв,които
така щедро
разпилявам.
Паяк
А слънцето бе хванато
в мрежа,
огромна,груба
паяжинна мрежа
и сякаш беше
на небето
от векове.
Все там в оная
дебела паяжинна
мрежа
от облаци.
А кой бе паякът
не знаех...
малък нощен ад
Видения.
Безлунни нощи.
Безоки стари небеса.
И ужас от искрата"още",
която се подпалва в кръвта.
Страхът те сграбчва
с потните си пръсти,
сънят ти се превръща
в кошмар,
земята фанатично
се прекръсти,опърлена
от общия пожар.
Дърветата със костеливи клони
до малкото останало от теб
домогват се,
а вятър гони парченца разум,
нощен и свиреп.
Безумен си,
безумна съм тогава
в своя малък
нощен ад
остава ни-
какво ли ни остава-
събуждане и
...добро утро,свят!!!
Търсене
За този блог
Гласове: 11647
Блогрол