Дъждовете ги няма. Крият се дъждовете.
Лятото е държава на Голямото Светло.
На свирепото слънце. Кошер, пълен с оси.
На безкрайните улици - за безкрайни игри.

На зелените пътища. На узрелите ниви.
Лятото е градината, пълна с дуди и сливи.
Лятото е бостан с натъркаляни дини.
Лятото са доматите - от червени до сини.
Лятото е държава, спуснала бариери...
За дъжда. Той през август се нарича Валери

Варели съм му викала винаги :)))
Прелест - стихотоворение.

и се обади. Август е тежък месец, опитвам се да си държа усмивката. А Валери просто сам се озова там, тъкмо на място. На 27 август отлетя...А август се стиска за дъжд, ама...
Сега с този Варели ми припомни една весела стара разговорка между мен и уффф - отивам да я търся

Врели-некипели, ВалерИ.
Лавърът е върлинест и бодлив.
Върни се и подреди хаоса, ВалерИ.
Валерианови дни, ВалерИ.
Върли са нощите, върли и врази.
Прехвърли се, ВалерИ.
Прости.
Върховете сънуват треви.
И тях ги боли, ВалерИ.
И тях ги боли.


а репликата на уффф още ме развеселява -

Върховете сънуват треви. Колко хубаво!

(За отболяване-малко разведряване с една сценка:

Действащи лица:ВалерИ и ВалЕри.

ВалерИ зад вратата. Въоръжена(с върлинест бодлив лавър) и много опасна.
ВалЕри пред вратата.Звъни.

ВалерИ: -Къде скиториш цяла нощ, ВалЕри?
Не тЪ е срам! Кажи, заплата взе ли?!
ВалЕри:-До гуша ми дойде от пържен лук!
Реших да хапна нещичко...суджук.
Аман от варивА недоуврели!
Таз нощ на свинско бях. И пълнозърнести франзели.
И воловани. И пастети разни,
далеч от твойте манджи безобразни.
ВалерИ:-Коя ти сготви бе!!!Оназ въртиопашка,
дет' сА разхожда по едната прашка?
ВалЕри:- Я н'дей да дрънкаш врели-некипели!
Направих смела сделка със варели.
И върла нощ изкарах. Тъй вилнях
на маса пълна.Плюс пържола с грах.
И вино пих в едно вариете.
Е, не ми беше за сефте...
ВалерИ:-Тъй ли?!!!Ау, нахал!Мръсник!
Пък аз валериани само пих.
И в сайт един прописах, но под ник,
че кат' ги занареждах стих до стих,
избяга всичко живо от ефира,
без малко нетът да експлоадира.
ВалЕри:- Недей да си създаваш врагове
като тормозиш хор'та с поетични редове.
По-добре се прехвърли на проза:
там по-завоалиран е тормозът.
ВалерИ:-Акъл не ща! Затуй ще спиш навънка,
да н'та посрещна със бодлива трънка
наместо лавър. Знай, че гОла вОда
ще пиеш вече. И на двора сред природа
пак ще нощуваш, ако закъснейш!
ВалЕри:- Ми що не дО'де с мене да вилнейш,
а ми се правиш посреднощ на поетеса.
Поезията ще ти спре прогреса
на домакиня, манекенка и мутреса.
ВалерИ(отваря вратата):- Сега ш'ти дам една мутреса,
като насъскам срещу тебе песа!
ВалЕри:-Стигааа!Ох, боли! Добре, добре!
Пиши к'вот искаш! Ясно е-ш'сЪ мре!)

Сама си се забавлявала докато го пишеш, което ясно си представям и тази представа ме кефи. И на мен ми допадна "върховете сънуват треви" - много! Лека вечер и валериевобезвалерианова! :D

Балада за контраадмирала
Започва таз стара, престара балада
с това, че испанската Велика армада
била потопена и отишла в ада,
тъй както на всяка армада се пада.
Един само контраадмирал
оцелял,
върху сала развял
панталона си бял.
От юг и от север, от изток и запад
вълните се пенят, акулите зяпат,
а салът се носи, накъдето поиска.
Йохохоооооо и бутилка "Плиска"!
И тази бутилка не е само рефрен,
тя била налице във сандъка спасен,
ала само със "Плиска"
как той да устиска,
когато земята, до него най-близка,
били трите острова, назовани "Азорски",
на две хиляди мили, и не земни, а морски!
И носел се сала със адмирала,
докато последната му надежда умряла,
и помислил си той,
луд от жажда и зной,
че ще иде душата му право в ада,
ако не се изповяда.
Карамба! Какво да направи тогава?
И ето го, изповед написал такава:
"Дълго време мълчах
и това ми е, ах,
най-големия грях,
но сега ще разкажа за всяко злодейство
в мадридското адмиралтейство!
1)Дон Кристобал де Саламанка
използува служебна бланка
и вдигнал цял
Ескуруал
с адмиралтейски материал.
2)Кавалерът дон Педро
дрънка щедро на едро,
а щом питаш го: де си? -
той все е по конгреси.
3)Що се отнася до вагона
със котвите от Аргона,
да бъде питан по въпроса
дон Естебан де Саргоса
(Фернандо от пропуска явно видял го,
когато продал го
на частен хидалго).
4)Сеньор Алфонсо Виланеля
излиза всякоя неделя
в компания на разни дами
(между които и жена ми).
5)Долорес д'Естремадура
пост заема без матура.
6)Тайни дон Хуан дърдори
по кориди и коридори.
7)Кавалерът
Диего
е бетер
от него.
8)Тон
хасе
у дон
Хосе.
Тези разкрития
аз правя накрая,
защото без критика
не мога да трая
и защото в награда
съкровено желая
те да идат във ада,
аз да ида във рая.
Винаги бил съм против тази кал!
Винаги бил съм контра-адмирал!
Това знаят го всички. И най-вече те.
Подпис: (не се чете)"
Това е история далечна, далечна,
просто толкоз далечна, че изглежда е вечна.
Това е история, морска, преморска,
ама толкова морска и при все това хорска.
И ...

усмихна ме ,като дете,доре