Времето е непредсказуемо. Прави каквото си иска. Марта опитва да се събуе, пантофките на кокичета вече стискат и.
Скоро ще има обувки от минзухари и кукуряк. Времето е непредсказуемо,   сказуемото е прави...и пак.  

( стихче, останало в тефтера от някой февруари)




(обувките може и да са от теменужки, за април де...ще потраем:)

гледа към Април!:)
Привет, Марта!
Какво беше "сказуемо"?;):)

Хубаво стихче! Чакам да обуе и чехли на розички - а после, колко му е - по джапанки на плажа! Поздрави, Марти, хубаво стихче! Прегръдка!

но и това ще мине! Лошото е, че времето и то минава, и ние минаваме така...

Сказуемото е заради "непредсказуемо", заигравам се с думите, инак отговаря на въпроса "Какво прави?" в изречението, а Март-а прави каквото си иска и дори обувките на кокичета не и стискат, а са станали огромни - шляпа с тях

тези дни и трябват гумени ботуши, най-малкото - галоши! Поздрави, Вени, и още малко търпение!

Времето е непредсказуемо.
Прави каквото си иска.
Марта опитва да се събуе,
пантофките със кокичета вече стискат и.

Скоро намери обувки
от минзухари и кукуряк.
Вече обсипва с целувки
Крайречния храсталак -

форзиции и жасмини
засмиват се и цъфтят,
Край бадемите е наминала -
Разпиляла навсякъде цвят..

Обувките и не спират
Да я носят насам- натам,
Изобщо не се прибира,
Има толкова работа...даам

Времето е непредсказуемо,
Прогнозата предпазлива,
Месецът с чувство за хумор.
Пролетта, за да е щастлива.