Морето на любовта ни прави грациозни,
красиви, умели плувци...Вълните заемат формата на телата ни,
отстъпчиви и гладки...Носим се по повърхността им без съпротива - леки и грациозни.



Смело се гмуркаме към дълбините до без дъх и всички онези анемонии,
корали и тропически цветове насищат кръвта ни с нейното ДНК.

Събуждат паметта на клетките ни...Паметта на сърцето. Сърцето помни и знае. То е любов. Щом сърцето ни говори и се вслушаме-



знаем, умеем, владеем - светът ни е точен, светът е пожеланият.

Изхвърли ли ни на сушата морето на любовта, замлъкне ли гласът на сърцето, 
тътрим се -  непохватните тромави лебеди,



бегъл спомен за 
белите, леките,
грациозните ,

които познават любовта,  които са неделима част от морето.




п.п. Писах есето миналата седмица, но някак се затри...Страницата се бъгна и текстът изчезна. Опитах да го напиша отново. Преди две седмици имах близка среща с лебедите на варненския плаж, които изглеждаха невероятно красиви, докато не тръгнаха да излизат...Щеше ми се да ги подгоня обратно, толкова не на място ми изглеждаха на сушата. Толкова обидно и неестествено, просто едни големи непохватни патици, които щапат... Лебедите трябва само да плуват, а хората - да обичат. Присъщо ни е. По сърце ни е...




...„И не ви казвам, че човек не може да живее и без любов – може – и това е най-гадното. Органите продължават да подсигуряват нормалното физиологично състояние и това подобие може да продължи много дълго, до момента, в който краят на функционирането направи този труп легитимен. Можем да потърсим убежище и забрава и в сексуалността и да живеем като автобусна спирка. И така, проявете предпазливост, тя винаги е добро извинение. Или пък тръгнете утре с мен. Не правете глупостта да минете някъде встрани поради излишък на житейски опит. Тръгнете с мен, дайте шанс на невъзможното. Нямате представа доколко му е писнало на невъзможното и каква нужда има то от нас.“
Ромен Гари

А освен много тромави, на сушата лебедите са и много опасни. Там, където р. Ахелой се влива в морето, през м. февруари е пълно с лебеди. Местните хора разказват легенди за лебеди убийци, които нападат хората без предупреждение и нараняват до смърт - с клюнове, крила и крака...Все се намира по плажа някой, който да ни предупреди да се държим на безопасно разстояние от птиците и да не ги предизвикваме с резки движения.... Ти си права – във водата сякаш говорим за съвсем други птици – с бавни, плавни, спокойни движения, самата грация и благородство. Да, има нещо в тх, напомнящо двете лица на любовта...И на живота....
Поздрави, скъпа Марта, за смелите снимки! :))) Прегръдка!

Беше го арестувала ли?
Наслада е!

само потвърждава впечатлението ми, отношението ми...Не съм чувала за агресия, проявена от лебеди, но и не съм ги срещала друг път. При нас няма от тях. Изглеждаха ми не на място, други - арогантни, нахални и клатещи се...

Честита да си, рожденичке! Чудех се кое цвете си - нарцис, лале, зюмбюл, теменужка...опитвах да ти пратя една картичка с лалета и нарциси на стената, но все ми даваше грешка и се отказах...Жива и здрава да си!
Текстът преседя един ден в архив. Забелязах, че генерира четения - не обичам такива работи.

всяко нещо съществува чрез своята противоположност и ти го знаеш добре, поете. Така, че моля те, позволи на лебедите тази сладка наскопосаност! :)

имам ли избор, Мире? Така или иначе прекарвам-е доста повече време на сушата...идентифицирам се с тозиЙ лебед - тромав и грозен, забравил как да е грациозен ( ама и не е съвсем така!;))

...и същинска двойчица :)

Моят град

Моят град не е Рим и Виена,
нито Лондон, Париж и Москва.
Той е мъничка светла вселена,
със сърце на туптяща вълна.

Моят град е градът на мечтите -
всяка улица, всеки площад
носят слънце, под стъпките скрито -
бяло слънце от белия свят.

Моят град има тръпнещо име,
благозвучно и кратко - Бургас.
Нещо казва: "Ела, призови ме!"
и невярваща, хуквам и аз

да догоня поредното чудо,
преродено в прахта на града.
После спирам... Забумкало лудо
е сърцето ми... Виждам - това,

дето вика ме толкова време
и ме дърпа с незрими ръце,
нещо иска да дам, да ми вземе -
то е нашето, мое море!

Към града се обръщам и виждам -
цял Бургас гледа него сега -
как на синкави стъпки приижда
да целуне отново брега.

Моят град е градът под звездите,
с дъх на лято, на пясък-искра.
Той е сгушен в очите ми, скрит е,
като мъничка светла сълза.

Моят град е в солта на вълните,
моят град е деня и нощта,
моят град има мен и мечтите,
носи радост и малко тъга...

Аз съм тук - малко зла, малко свята,
някой казва ми с корабен глас:
"Прочети на сърцето словата!"
А там пише просто: "Бургас"...

Невена Елисеева, X клас

За цветята ... обичам всички,вярно има приоритетни :) но :) Благодаря, празникът започва !Чаоооо :)

Морето!

Най-голямото събитие!
Как ме издига към върха си - целия
отново ме зазижда във кристала си.
В блестящото съжителство със люспите
на рибите - с крилете на комарите...
(Как ми тежаха дрехите - и тялото,
зазидано във паметта ми... Името.)
След оскърбителното, страшното във навика
да се живее - приеми ме!
Никога
аз няма да те принизя до своите
печални средства за очовечаване.
Аз ще живея с теб, тъй както рибите,
за да си върна детското доверие
в ръцете си, в нозете си. Прекрасно е,
че си голямо. Може би единствено
си вярно ти във строгата абстракция
на картите... В най-мътните ми спомени.
Как въздухът изгаряше хрилете ми,
и перките ми блъскаха дърветата.
И люспите ми падаха по пясъка
хилядолетия преди сълзите ми...
Море - и най-интимното движение
(с което се съблече пред очите ми
и се венча със въздуха... Ноември е.
Сезонът на легендите и чашите.)
Ти смъкна най-драстично цветовете си -
по-голо и по-истинско от въздуха
се извиси срещу ми... А делфините?
А тяхното грегорианско пеене
на старогръцки? О, море на изгрева.
Море на вечерта - и полунощите,
опитомено в толкова пристанища.
Върни ми и хрилете ти, и перките,
и радостта ми от живота в твоето
пространство, светлина...
А хоризонтите
как бягаха на пръсти по вълните ти.
Поети и моряци - в отчаяние
те гледаха - голямото събитие
в живота ни и може би единствено...
Прекрасно съчетание на толкова
несъвместими елементи - кончета,
актинии съзвездия и гларси...
На пясъците - пеещата струя
на бившите скали... Но невъзможно е
да продължа по ръста ти със думите.
Ще спра за да живея аз -
сълза съм аз
от скулите ти - тръгнала към устните.

Нормално е и най красивото, понякога да изглежда грозно. И с хората е така. В добротата си изглеждаме красиви, а в гнева и жестокостта - грозни. Мисията на лебедите явно е да плуват във вода, за да можем ние хората да им се любуваме :)))))) Шегувам се, разбира се. Благодаря ти, Марти, че ме върна при морето със снимки и думи. Стихотворението е от Христо Фотев. Поздрави с пожелания за хубав ден!

Благодаря за стихотворението! Любим автор - най-нежния певец на морето и Бургас, няма как да не е в сърцето ми от ученическите години. Стихотворението е безкрайно красиво! Лебедите и те са красиви, но ги предпочитам във водата- за съзерцание и възхищение, отблизо ми се видяха грозни...Тук се сещам за едно стихотворение на Дамян Дамянов, изпято от Лили Иванова...Интимно

Обичам да се връщам в блога ти. Наистина е удоволствие, очаквах с нетърпение твоите Лебеди. Още повече, че се бях почти влюбила в този самотник от последната снимка. Красиви, грациозни птици, наистина на сушата виждаш другото им лице. Колко хубаво си ги свързала с любовта: „Морето на любовта ни прави грациозни, красиви, умели плувци...“ , „Лебедите трябва само да плуват, хората да обичат...“
А ти явно си спечелила доверието им щом са решили да ти се покажат с двете си лица:) Прочетох всичко с коментарите (много ги обичам) и слушам песента Интимно по стих на Дамян Дамянов, наистина подходяща. Благодаря ти за красотата и хубав съботен ден, Марти:)

Изобщо не съм се замисляла, не ми е минавало през ум, че могат да ни навредят...Носех една жълта торба, мисля,че тя ги привлече, бяха се устремили към нея, един почти се навря вътре...Не е разрешено да ги хранят хората, май разбрах защо.
Песента ми е любима. Поздрави и честит март!