У сукманя с цвят на прясну зели
и диплента кат листята му полъ,
ина месна нийзвесна пуйтеса
за награда са покачува на сцента.

Степениците ма тясни,
са лангъркат стъпалата.
Пуйтесата нипузната
си намесва зърцалата.

Ей, на нокът са размина -
почекнува са, ни спря са
свят да ти са и завило,
как не сай бутурясала (ощи?)

Степениците са лашкат,
скърцат, пъшкат и са жалват
вече трети път са качва -
няма ли ( най-сетни) пък да падни де!?

Залта ни смей да гъкни,
нито смей да са изкашля,
как ни са й спутурясала,
ма ни са и спря ва, нашта?

Ам ни са утказва лесну,
вируглава пак са втурва,
вършина от три степенки -
аййй, куги ши са катурва?

Степениците са клатят -
пуйтесата ги втреси,
ич ни си пучива начи,
гачи гони интиреси!

Пфффф, сукманя тъй са вкисна-
стана май битер туршия,
ади смъквай са ма, писна ни
тъс стъпалнта ейуфурия!


(Записка от едно награждаване)

Една муха от Мюнхен долетя.
Със полет нощен, летен, самолетен.
Хем без билет се вози на мустака на
розовобузест дядо, мераклия за морето.

Кротуваше си на местото таз муха,
а дедето похъркваше излеко.
От струята трептяха тънките крилца
и тя току отхвръкваше му от лицето.

Тъй пропътуваха си целия маршрут -
фл"угхафен Мюнхен до летище Варна,
мухата излетя като куршум
като една насекомна пожарна

се стрелна с лъскавите крилца,
очичките си завъртя многофасетни
и полетя веднага ... Към морето?- Ба!
Курс взе към VC-то, тоест тоалетните.

Попадна там на правилното място
Поканиха я, то у нас е тъй,
почерпиха я с к"вито има пасти,
наплюска се и беше фън и флъъй.

.

Мухите тук и там, навред, са все мухи.
Дори след полет с самолет, мухите са...
Мухи.
От конските до мюнхенските има
един мюхен без к
или михлюзин,
което значи нищо и половина,
и цялата история
илюзия е.