Постинг
21.04.2023 10:30 -
Нашенска филусофия
Автор: marrta
Категория: Забавление
Прочетен: 3528 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 13.01 13:34
Прочетен: 3528 Коментари: 5 Гласове:
14
Последна промяна: 13.01 13:34
Въх! - спряли тока! Мчи ши доди!
Нидей са тюхка толко мол ти са!
Валяло дъш - Ши спре! - Чи де ши оди,
и той шса умори да капи, са кълна!
Ма било ладну в януари - Ш" са стопли!
Тъй ши са стопли, чи ш"са чудиш,
ши ривеш - ма билу жега,
а унес ти вопли, чи било студ сига къде ги вреш?
Ма нямало марули на пазаря -
Ми ши дукарат, ш"гу залеят с зарзават.
Ни са плаши - на, утри ши пукарат
и у градинта марули цвят ду цвят.
Ам тъй въри свита и се са жалва
и се да има нещу (* брънбъзък) в кац"та с мед...
Ни я упрайхти начи тас държава,
вали и слънци грей, ма няма рет!
"ХРАНИ КУЧЕ, ДА ТЕ ЛАЕ" ...
Тоба Нариман изчезва на летището Орланда
Самосглобяваща се нанотехнология във «ва...
Тоба Нариман изчезва на летището Орланда
Самосглобяваща се нанотехнология във «ва...
Ни шъ мога да тъ пунтирам, ама ш' ти кажа, че баш по нашенски си гу дукарала:).
Ни упрайха тас държава, ама има рет в твойта градина. Сичко под конец!
И щъркел за разкош!
Ам чи тъй въри свита, кат' съ ни жалва!
цитирайНи упрайха тас държава, ама има рет в твойта градина. Сичко под конец!
И щъркел за разкош!
Ам чи тъй въри свита, кат' съ ни жалва!
Липсва ми Калинта с която дълги години си хортуваме - първо в сайтя дету са яви, подир у бука.. Обожавам интелигентни хора с чувство за хумор. Любима ми е Калината в селската поезия и извън нея :)
Това, дето съм изтипосала, е по-скоро заради Велко и "Оркестър без име". У дома обичаме да си подмятаме реплики - има една негова към Рени - Ми ш са стопли, ши влезем са окъпим :)
цитирайТова, дето съм изтипосала, е по-скоро заради Велко и "Оркестър без име". У дома обичаме да си подмятаме реплики - има една негова към Рени - Ми ш са стопли, ши влезем са окъпим :)
Ми, дъно съ стопли, кът`си рекла, мъ дън`нъй излъиш:)
Много хитро - и хич не е лесно, даже и да ти е роден диалект. Опитах с едно изречение само - зор, пък в стихотворна реч...не знам как си се оправила.
Прегръдка, Доре!
Мъ шъ съ упрай - де шъ оди!:)
цитирайМного хитро - и хич не е лесно, даже и да ти е роден диалект. Опитах с едно изречение само - зор, пък в стихотворна реч...не знам как си се оправила.
Прегръдка, Доре!
Мъ шъ съ упрай - де шъ оди!:)
Този диалект прихванах преди доста години от Калина - най-личната мома у нашто пуйтично село Кратунци :) Не знам дали ти е попадала нейната поезия, ако имаш фейсбук може да я намериш - Калина - тъй е страничката, от буката тя ми липсва най-вече, а и котарака Румен:) Истински се забавлявах. Едно от любимите ми стихотворения на Калината е "Дървени философии" - покрива се изцяло с моята житейска философия
https://m.facebook/553973501378877/posts/957950814314475/
цитирайhttps://m.facebook/553973501378877/posts/957950814314475/
Денят си бил личал ут сутринта.
Ней вярну, никва връска няма.
Туй филусофска дървена глава
гу е измислила щот лаф да става.
Напримерну сабалан са успах,
пителя щоту ниридовну кукурига.
Пучесвах са, са мотах, са въртях,
дукату фпрегна Марку ф тъс талига...
Чи ко разправах?
А! За сутринта.
Ми ладну беши, катчели мъгливу,
ма ватенка кату си хакнах ощи ина
зафанаха вълни да ма убливат.
И крета начи Марку ей така,
пък мен мий шупналу, ино сънливу,
за разнубразие приказвам си сама,
щот пътя й дълъг и дукату стигна...
“Калино, викам, да са земиш у ръце
дан са лигавиш и дан са пристискваш!
Ей ся ши стани пладня и ши напиче,
пък кат купайш, забраяш да са фкисваш.”
Чи кат са стегнах, чи купах, купах –
пусока дай ми и ни мойш ма стигна.
Кат са упомних – ма напекла ина луна!
То бива копан, ма глава дан дигна!?
И ся ми й дерт! Утиди тъй деня
и ич хабер ни щя да ми устави.
Ми аз сига ни знам пу ко да разбера
на сутринта или на ко гу мяза!?
Пък Марку ма пугледна, изрива,
димек: “Калино, си зими билешка!”
И яз гу гледам умну, гачи сми рода
и филусофски пу челоту са пучесвам.
Върим си начи с негу сред нощя,
щурци, звизди и сякви прустутии...
У шепа стиснала съм сал ина душа,
ма дрънкам инак кату две пари ф кесия.
Деня, ку питаш мен, личи си ут нущта.
Например яз съм нощна сврака пу руждений.
Ку ми са хили кату тиква йна луна,
утпосле цял ден съм у наструений.
Какъф е извуда, ши ма пупиташ ся.
Ми няма извуд. Плямпам лаф да става.
Деня, чи сутринта, чи бла-бла-бла...
Ку блейш ич дажи ни са различават.
Убачи мисла с простат` си глава
(и Марку ма пудкрепя кат гу гледам)
ни бива са захласваш в копанта,
закот за другу ни устава времи.
Пък то Жувот – дукат гу прекупайш,
пуглеж, чи слънциту ти ръгни да залязва.
Затуй ду обед – прайш какоту прайш,
пудир на сянка сядаш сал... и му са радваш.
цитирайНей вярну, никва връска няма.
Туй филусофска дървена глава
гу е измислила щот лаф да става.
Напримерну сабалан са успах,
пителя щоту ниридовну кукурига.
Пучесвах са, са мотах, са въртях,
дукату фпрегна Марку ф тъс талига...
Чи ко разправах?
А! За сутринта.
Ми ладну беши, катчели мъгливу,
ма ватенка кату си хакнах ощи ина
зафанаха вълни да ма убливат.
И крета начи Марку ей така,
пък мен мий шупналу, ино сънливу,
за разнубразие приказвам си сама,
щот пътя й дълъг и дукату стигна...
“Калино, викам, да са земиш у ръце
дан са лигавиш и дан са пристискваш!
Ей ся ши стани пладня и ши напиче,
пък кат купайш, забраяш да са фкисваш.”
Чи кат са стегнах, чи купах, купах –
пусока дай ми и ни мойш ма стигна.
Кат са упомних – ма напекла ина луна!
То бива копан, ма глава дан дигна!?
И ся ми й дерт! Утиди тъй деня
и ич хабер ни щя да ми устави.
Ми аз сига ни знам пу ко да разбера
на сутринта или на ко гу мяза!?
Пък Марку ма пугледна, изрива,
димек: “Калино, си зими билешка!”
И яз гу гледам умну, гачи сми рода
и филусофски пу челоту са пучесвам.
Върим си начи с негу сред нощя,
щурци, звизди и сякви прустутии...
У шепа стиснала съм сал ина душа,
ма дрънкам инак кату две пари ф кесия.
Деня, ку питаш мен, личи си ут нущта.
Например яз съм нощна сврака пу руждений.
Ку ми са хили кату тиква йна луна,
утпосле цял ден съм у наструений.
Какъф е извуда, ши ма пупиташ ся.
Ми няма извуд. Плямпам лаф да става.
Деня, чи сутринта, чи бла-бла-бла...
Ку блейш ич дажи ни са различават.
Убачи мисла с простат` си глава
(и Марку ма пудкрепя кат гу гледам)
ни бива са захласваш в копанта,
закот за другу ни устава времи.
Пък то Жувот – дукат гу прекупайш,
пуглеж, чи слънциту ти ръгни да залязва.
Затуй ду обед – прайш какоту прайш,
пудир на сянка сядаш сал... и му са радваш.
marrta написа:
Този диалект прихванах преди доста години от Калина - най-личната мома у нашто пуйтично село Кратунци :) Не знам дали ти е попадала нейната поезия, ако имаш фейсбук може да я намериш - Калина - тъй е страничката, от буката тя ми липсва най-вече, а и котарака Румен:) Истински се забавлявах. Едно от любимите ми стихотворения на Калината е "Дървени философии" - покрива се изцяло с моята житейска философия
https://m.facebook/553973501378877/posts/957950814314475/
https://m.facebook/553973501378877/posts/957950814314475/
Благодаря ти за пояснението и за цитираното стихотворение - мисля, че съм чела нещо подобно, но аз във ФБ рядко влизам. Ще намеря страничката. Много ми харесва. Благодаря ти, Доре! Хубава вечер!
Търсене
За този блог
Гласове: 11634
Блогрол