Въх! - спряли тока! Мчи ши доди!

Нидей са тюхка толко мол ти са!

Валяло дъш - Ши спре! - Чи де ши оди,

и той шса умори  да капи, са кълна!

 

Ма било ладну приз април - Ш"са стопли!

Тъй ши са стопли, чи ш"са чудиш,

ши ривеш - ма билу жега,

а унес ти вопли, чи било студ сига къде ги вреш?

 

Ма нямало марули на пазаря -

ми ши дукарат, ш"гу залеят с зарзават. 

Ни са плаши - на утри ши пукарат

и у градинта марули цвят ду цвят.

 

Ам тъй въри свита и се са жалва

и се да има нещу да ней фрет...

Ни я упрайхти начи тас  държава,

вали и слънци грей, ма няма рет!

 

Ни шъ мога да тъ пунтирам, ама ш' ти кажа, че баш по нашенски си гу дукарала:).
Ни упрайха тас държава, ама има рет в твойта градина. Сичко под конец!
И щъркел за разкош!
Ам чи тъй въри свита, кат' съ ни жалва!

Липсва ми Калинта с която дълги години си хортуваме - първо в сайтя дету са яви, подир у бука.. Обожавам интелигентни хора с чувство за хумор. Любима ми е Калината в селската поезия и извън нея :)
Това, дето съм изтипосала, е по-скоро заради Велко и "Оркестър без име". У дома обичаме да си подмятаме реплики - има една негова към Рени - Ми ш са стопли, ши влезем са окъпим :)

Ми, дъно съ стопли, кът`си рекла, мъ дън`нъй излъиш:)

Много хитро - и хич не е лесно, даже и да ти е роден диалект. Опитах с едно изречение само - зор, пък в стихотворна реч...не знам как си се оправила.
Прегръдка, Доре!

Мъ шъ съ упрай - де шъ оди!:)

Този диалект прихванах преди доста години от Калина - най-личната мома у нашто пуйтично село Кратунци :) Не знам дали ти е попадала нейната поезия, ако имаш фейсбук може да я намериш - Калина - тъй е страничката, от буката тя ми липсва най-вече, а и котарака Румен:) Истински се забавлявах. Едно от любимите ми стихотворения на Калината е "Дървени философии" - покрива се изцяло с моята житейска философия
https://m.facebook/553973501378877/posts/957950814314475/

Денят си бил личал ут сутринта.
Ней вярну, никва връска няма.
Туй филусофска дървена глава
гу е измислила щот лаф да става.
Напримерну сабалан са успах,
пителя щоту ниридовну кукурига.
Пучесвах са, са мотах, са въртях,
дукату фпрегна Марку ф тъс талига...

Чи ко разправах?
А! За сутринта.

Ми ладну беши, катчели мъгливу,
ма ватенка кату си хакнах ощи ина
зафанаха вълни да ма убливат.
И крета начи Марку ей така,
пък мен мий шупналу, ино сънливу,
за разнубразие приказвам си сама,
щот пътя й дълъг и дукату стигна...

“Калино, викам, да са земиш у ръце
дан са лигавиш и дан са пристискваш!
Ей ся ши стани пладня и ши напиче,
пък кат купайш, забраяш да са фкисваш.”

Чи кат са стегнах, чи купах, купах –
пусока дай ми и ни мойш ма стигна.
Кат са упомних – ма напекла ина луна!

То бива копан, ма глава дан дигна!?

И ся ми й дерт! Утиди тъй деня
и ич хабер ни щя да ми устави.
Ми аз сига ни знам пу ко да разбера
на сутринта или на ко гу мяза!?
Пък Марку ма пугледна, изрива,
димек: “Калино, си зими билешка!”
И яз гу гледам умну, гачи сми рода
и филусофски пу челоту са пучесвам.

Върим си начи с негу сред нощя,
щурци, звизди и сякви прустутии...
У шепа стиснала съм сал ина душа,
ма дрънкам инак кату две пари ф кесия.
Деня, ку питаш мен, личи си ут нущта.
Например яз съм нощна сврака пу руждений.
Ку ми са хили кату тиква йна луна,
утпосле цял ден съм у наструений.

Какъф е извуда, ши ма пупиташ ся.
Ми няма извуд. Плямпам лаф да става.
Деня, чи сутринта, чи бла-бла-бла...
Ку блейш ич дажи ни са различават.
Убачи мисла с простат` си глава
(и Марку ма пудкрепя кат гу гледам)
ни бива са захласваш в копанта,
закот за другу ни устава времи.
Пък то Жувот – дукат гу прекупайш,
пуглеж, чи слънциту ти ръгни да залязва.
Затуй ду обед – прайш какоту прайш,
пудир на сянка сядаш сал... и му са радваш.

Благодаря ти за пояснението и за цитираното стихотворение - мисля, че съм чела нещо подобно, но аз във ФБ рядко влизам. Ще намеря страничката. Много ми харесва. Благодаря ти, Доре! Хубава вечер!