Началото повдига рамене,
а краят все ми търси точката.
На изток ли, на запад ли - коне
се втурват в търсенето на отсрочка.

По дланите на дните ми трохи
кълват на мислите ми гълъбите
и незаситени отлитат по стрехите
на къщите на Миналото, Бъдещето.

Посоките, усукани в здрав възел,
в подхълмието на сърцето,
а кой ще го сече, кога и бързо ли,
че да не е все препълнено, заето.

Какво от туй, че вчера ми е утре,
а днес ми е съвсем еднопосочно,
ще се събирам по етажите на себе си
и ще се търся, и ще съм си почва.

Ще си редя мозайката "доколкото",
ще се настройвам "според" (мога ли?),
но ако Tой ми знае болките,
ще се получи цялото. Ще, Бога ми!


2005/2023 г


* редакция на стихотворение от 2005 г

На финалното ти "Ще, Бога ми!" в тази богато украсена с майсторлък творба мога единствено да потвърдя за нея: Е, Бога ми!... Уредена Е мозайката ти, не само "доколкото", а точно, ама точно толкова: и "според"..., и според "болките" ти. Да дивееш!...

буквално, с камъчета, с думи, с плочки, със счупени парчета от всякакви сюжети :)

Да дивееш е като да живееш по две! Диво! И на теб подобно!