Такава възхитителна трева -

                    дочака пролетта и заизлиза

 наметна  раменете и завчас 

                                     с дълга лъскава зелена риза...



Отпуснало ресниците си слънцето                          
люлее  люлка  и следобедът замира.  

Така е честно,  
Винаги след стръмното
по-леко се върви и се умира.  

Така се случва винаги след дъжд -

тревата се изправя и въздъхва.  

Зелена като струна, звън и лъч -  
и дръзка - прозвънтява и настръхва.  

Сама се осмелява да расте,
 към слънцето да се протяга и пътува,
докато крехкото и   
тънко стъбълце  
не стане мигла,  
Слънце  
и сбогуване.  

Тържество на живота!
И като в живота - нежна, мека, кадифена...
Расте стъбълцето - крехко, става жилаво и издържливо на невнимателни стъпки, вятър, Слънце и ... идва Есента...
Кръговрат!

Такава е тревата - стремителна, не се дава - гони слънцето :) Изгаря в огъня му, и пак...Жива ...Животът е зелен :)

Ех, момичета, как поетично се изразявате! Хареса ми този паралел между кръговрата в природата и в човешкия живот! И е толкова хубаво - малко тъжно, но и позитивно, по великденски светло! Възхитителна трева - нежна и жилава, свежа или уморена, зелена и жълта - многолика и вечна като живота.
Доре, Кате, прегръщам ви!
Здрава и весела пролет!

Всъщност тревата е за пример на всеки. Вехне и отново изкарва, тъпчат я и се изправя, дъждът я смачква с дъждовните си лапи и тя пак вирва перчем...ПЛевим , косим, пръскаме...Тревата е несломима! Имам доста стихотворения в които е лирическа героиня, самата аз водя битки с нея от години и виждам как възкръсва, как се завръща всяка пролет :)

Здраве и радост, Вени! И трева във вените!