/по японски и тревненски мотиви/

Полят от теме до пети с коприна,

в признак на разположение,

попита императорът отхранените мъдреци:

„Пролетният цвят, таз момина премяна,

или есенните кадифени багри-

дрехи благородни, що е по- красиво?”

Любимката, принцесата Нукада*,

есенните кленове похвали:

по- дълго аленеят клонките им у дома .

Да, пролетният цвят не можеш скърши,

в паница, на полица,

до вечерта окапва, в бъдеще забързан.

След Изтока се връщам тук,

поглеждам към слънца резбовани

и други мисли се преплитат.

На младостта копнежът е за зрелост,

за юлско слънце- плодороден пек.

А зрелостта за младостта копнее.

Все прави сте, о, източна принцесо

и калфата, резбовал зной,

и майсторът с стотици маргаритки.

* Принцеса Нукада но Окими е изявена японска поетеса от 7 в.