Разляло станиолени вълни
прилича на старинно огледало.

Лъчи рисуват му
пукнатини,
дълбаят сребърната цялост.

Улавя вятър, всякакви луни,
здрачавания във
                     дълбокото отглежда,
нарежда чайките - кресливите жени -
над пясъчните рижи вежди.

Оглежда детството ми нейде там -
сияйно, във зелена лятна рокля.
От него учих се, от него знам
как лятото припряно да закотвя.

Чуден стих!
Потопих се в картината под "пясъчните рижи вежди" и отплувах в синьото. :)))

Старичко стихче, пооправих му дрешката, малко висеше...снимката е нова, даде ми повод за публикуването, от о-в Св Анастасив :

Чудно лято да ти е!

Много истинско - и талантливо! Поздравления!
Весел август! И работи по закотвянето - мине ли Преображение, изпуснали сме го лятото! :)
Прегръдка, Доре!