Размразих душата си.
Извадих на слънце
всичко от скрина
с чувствата.
Пообърсах праха
от мечтите си
и ги наредих на камината
в новия дом на надеждата,
който отново сътворих,
залепяйки
парченцата
разбити илюзии
с вяра.


март 2004 г

Дали тези дето духат супата
са парените от каша, не знам,
но супата трябва да е гореща,
а кашата не е салам.

С нея да плашим кучето
някакси не върви,
ние така сме научени -
сърбаме, каквото там…

Животът не е кулинарен арт -
всякакви ги дробим,
правим си супата на попара
кашата и тя с хляб върви

и постепенно се сдобиваме с мощно,
оформено като пита тяло -
от супите и от кашите в обществото!
Сърбаме , та се вдига пара!

Колко пъти все сме се парили,
колко казани супа…