Постинг
20.03 07:08 -
Запролетяване


Размразих душата си.
Извадих на слънце
всичко от скрина
с чувствата.
Пообърсах праха
от мечтите си
и ги наредих на камината
в новия дом на надеждата,
който отново сътворих,
залепяйки
парченцата
разбити илюзии
с вяра.
март 2004 г
Извадих на слънце
всичко от скрина
с чувствата.
Пообърсах праха
от мечтите си
и ги наредих на камината
в новия дом на надеждата,
който отново сътворих,
залепяйки
парченцата
разбити илюзии
с вяра.
март 2004 г
Дали тези дето духат супата
са парените от каша, не знам,
но супата трябва да е гореща,
а кашата не е салам.
С нея да плашим кучето
някакси не върви,
ние така сме научени -
сърбаме, каквото там…
Животът не е кулинарен арт -
всякакви ги дробим,
правим си супата на попара
кашата и тя с хляб върви
и постепенно се сдобиваме с мощно,
оформено като пита тяло -
от супите и от кашите в обществото!
Сърбаме , та се вдига пара!
Колко пъти все сме се парили,
колко казани супа…
цитирайса парените от каша, не знам,
но супата трябва да е гореща,
а кашата не е салам.
С нея да плашим кучето
някакси не върви,
ние така сме научени -
сърбаме, каквото там…
Животът не е кулинарен арт -
всякакви ги дробим,
правим си супата на попара
кашата и тя с хляб върви
и постепенно се сдобиваме с мощно,
оформено като пита тяло -
от супите и от кашите в обществото!
Сърбаме , та се вдига пара!
Колко пъти все сме се парили,
колко казани супа…
Търсене
За този блог

Гласове: 12318
Блогрол