Не питай, за нищо не питай!

Аз знам за тревогата всичко.
За мълчанието не искам.
Мълчанието за двама.
Ако можеш политай, политай! -
небето си го измисляй.
Просторът в тебе пониква
и в него няма измама.

Дърветата кършат пръсти -
розови са им сълзите,
белите са невръстни
и са от прах в очите.
Вятър пиян залита
и пада във бистър бързей -
вятърът пил сълзите
и се оказал хлъзгав.

Небето е свело чело,
заслушано във земята.
Слушай, чуй -
свири на виолончело
гъвкопръст, тъжен
пясък.
Пясъкът нямал пръсти...
Кой ти каза, че няма?
Пясъкът няма блясък -
само през зимата
няма.
март 2005/август 2023