Омрежени очите ми в миражи.
Не ми принадлежат така далечни.
Ажурените облаци. Витражите
на изгреви и залези. До вечност.

Обречени очите ми да скитат.
Да пият от зеленото на глътки.
Да се стремят небето да опитат,
да стават ясносини чак до вътък.

Зора зари. Непринадлежни сетивата
отлитат от ненужната черупка.
Кръжат около слънцето. Със вятъра
се гонят. И му правят дупки.

В гнездата си очите ми се връщат.
Привечер. Отново са кафеви.
Със топлите клепачи ги прегръщам.
Сънувам цветно, на кълбо, до тебе

2005/2023




 

Всяка друга е излишна.

макар ако имаш очи за полети, то е за цял живот - хвърлящ очи в небето и нощем си пускаш сънища цветни :)

мостовете сами градим, горим,
сами сме си река и мост, и бряг,
по своите пътеки да вървим,
и да обходим своя светъл свят,

да бъдем неранимата река,
да сме спасителния бряг и мост,
да сме една протегната ръка
към ближен и към непоканен гост