Ама че закоравяло средновековие
в младия двайсет и първи век…
Склонни да съдят всекиго хора,
разпват на кръст човекът
всяка една минута,
на всеки невръстен хълм.
Колко Голготи нечути!
Тропат до Бога налъми.

Писнаха ми ушите
от неистови възмущения.
Не желаят да чуят ситите,
дъвчейки  (тв) плявата,
мнения чужди преживящи -
да ги правят
в собствените им очи важни.

Не мога да ги надвикам.
Свеждам очите си влажни.

Не мога да ги разбера, не мога да ги надвикам...
Мога да замълча с презрение. Но то, презрението не може да заглуши тропота на налъмите и мъката на хилядите Голготи...

мъчно ми е, че не се чуваме - сякаш всичкото това информационно замърсяване е един бял шум, който бръжди и пречи, замъглява, отравя всички чисти настройки на поддалите се - човешката глупост е безгранична, за жалост хората изобщо не търсят и не желаят да знаят истината, добре им е омотани в лъжи, като патета в кълчища, да обясняват как кълчищата са кашмирени пуловери