Безграничните топли и меки, всесилните малки ръце на моите приказни баби

хващаха

люлееха

прегръщаха

къпеха

милваха

решеха

даваха

махаха

миеха

месеха

точеха

носеха

дигаха

сваляхa

слагаха

режеха

мелеха

готвеха

мажеха

строяха

поправяха

боляха

гласяха

гладеха

предяха

тъчаха

шиеха

плетяха

перяха

простираха

застилаха

завиваха

стелеха

копаеха

плевяха

метяха

кълцаха

дробяха

ронеха

бъркаха

беряха

редяха

садяха

поливаха

преливаха

 

Безграничните меки и топли ръце на моите приказни баби светят отгоре

Прекръстват

редят и завиват света от небето

Притварям очи и да!... закриляща, спокойна, добра Любов стелят над нас приказните ни баби.

Бабите - невероятните наши баби - меки, добри, чевръсти, сърцати и мъдри... по техните стъпки вървим. Но ще дойде ли ред някой и за нас да напише топли думи за памет и благодарност? Някой приказен внук. И всичко да почне пак отначало.
Прегръщам те, Доре!

Бкагодарна съм, че бяха с мен, и още са! В мен са, многонса ми дали - неотнимаемо :)

Дано успеем да дадем на внуци, да се порадваме, да ги уверим, да втъчем нишки любов, които ял живот ще им осигуряват несъкрушимост :)