Съвестта е като плесен.
Появи ли се - няма оттърване.

Съвестта е благородна плесен.
Лека-полека те населява
и ти пречи да си живуркаш..
Уж не мирише,
уж по нея няма разходи,
уж не иска разходки, 
уж "само да попитам",
а влеза ли веднъж
расте и покрива
 безобидното ти леконравие
и опити да пратиш всичко по дяволите...  

И, защото е благородна плесен,
все ще те произведе в чин
благородно заплеснат!

 

Нещо не я виждам в последно време около себе си.
Вероятно се дължи на естествен имунитет или някаква специална, тайна ваксина, която е само за избрани?!
При обикновените хора расте и няма отърване.
Пожелавам ти успешен и ползотворен ден и нова седмица, прекрасна Доре!

Оххх, според мен няма начин съвестта съвсем да се приспи, ако е останало нещо човешко в даден индивид. Едва ли има подобна ваксина. За мен е голям проблем, като бях млада и неопитна писах някаква наивна поема, патетична история, ще я потърся, но тогава гласът на съвестта беше като камбана - даннн-даннн - тя бие за теб!
Благодаря ти! Да е хубава седмицата, ето, че и юли преваля в края и.

Обичам благородната плесен по домашната пастърма и суджуците! От нея стават не само по-вкусни, а и променят прекрасно цвета си- от неприятно черни и червено-кафяви колбасите стават изведнъж бели и добри. Ако и твоята плесенясала съвест е същата, нека живее - ще заплесва, заплесва, пък ще се отплесне нанякъде:)
Прегръдка, Доре!
Успешна седмица!

Съвсем точна асоциация - благородно зелено, благородно бяло :) Заплеснато, отплеснато и плеснато зад вратлето :)

Успешна да е , Вени, и синьо - златно лятооо!