Юнски следобеди...Липите ухаят,
напечени от слънце.

Омайно ухаят.
Главозамайващо.

Устройват делнични
липови пищни тържества на аромата -
      безплатни.

Жегата раздава покани.

Жегата е размазваща -
маже ме по филиите на тротоарите -
мармaлад от пределни усилия,
смесен с изронен липов цвят.

Лятото, наченато вчера, прецъфтява.

Слънцето ме забърква с липите..

Силно слънце. Жили като оса.
Жули като коприва.

Оставя белези. Любовни белези. 

Лудост е близостта на слънцето
в горещите следобеди на юни.

Добре, че липите ухаят така,
че всикчко си струва...

Вадя ветрило да заквася вятъра.

Вятър като отговор на молитва.

Благодаря се казва.

( 21/24 юни)

Знак за балансираност е да се усещаш благодарна - пък аз напоследък все мърморя. Но си права: цветно, уханно, размазващо - юни. Хубаво!
Прегръдка, Доре!

И си замина юни, колкото и да се стараех да го задържа по всякакъв начин и да съм постоянно смесена с юни, просто се изплъзна :(