НА какво ми напомнят, разсеяно си мислех,
като минавах край вазата с рзтворени бели божури -
уханието им зашеметява,
цветовете им приличат, приличат -
на сметана, на сладка бита сметана -
така ми се стори в началото на техния седемдневен живот...

А после пораснаха, после ухаеха така,
че се качиха на небето
и станаха майски облаци -

ослепително бели и шеметни
облаци
от божури, които
бонжурят ли, бонжурят
и се разсейват под прижурящото слънце, 
и се леят с хайлазите - дъждове
и отново полягат в замята, погалили
целия пролетен свят.