Aз стоя на брега, а вълните пред мене се стелят
послелетни, преплели тела в септемврийско море.
Бавни чайки прелитат над тъмната водна постеля,
и луна тънколика своя бял, бляскав кон там пасе.

Аз мълча на брега, бяга вятър над пясъка, плясва
със дланта си невидима звънко вратлето на мрака,
гъделичка морето, във бризова, крехка каляска
впряга лунният кон и луната потегля нататък.

Аз скърбя на брега - мачкам с есенен поглед небето,
хвърлям летните спомени в тихата, спяща вода,
пускам хиляди лодки солени да стоплят морето,
гръб обръщам и тръгвам по пътя  - напускам нощта.

септември 2006 г

Прекрасно, Доре!
Хиляди лодки солени... Позатоплили са водата. Днес температурата на морската вода край Несебър е 12 градуса. Още някой и друг градус, още някой и друг ден - и сме там!
С благодарност за подсещането и за цялата наслада! Прегръщам те!

които сън писала навремето. Преоткривам ги, редактирам тук-там. Благодаря!

Септемврийското море е топло, драматизирала е лир.героиня, но тя си е била в такъв период - драма куин :)
Майското море зове! Ще се стопли скоро. Здраве и радост за вас!