Червени лалета във вазата.

Молитва.







Червено небето по изгрев.

Съчувствие.





Червено яйце пред иконите.

Опрощение.



Преди пет години по Великден ябълките цъфтяха в несвяст. Неземно красиви, обсипани в бяло. Сияйни. Снимах ги непрестанно. Сестра ми почина по великденско време в годината, в която страстно цъфтяха ябълковите дървета - сега като наближават великденските празници и цъфтят някак пестеливо и рехаво ябълките, си въздъхвам леко, не смея съвсем дълбоко и си мисля - сигурно там, където отиват близките ни, непрестанно цъфтят ябълкови дървета. Смело, красиво, обилно - като големи бели, ароматни облаци. 
Да се смирим се моля, поне по празниците. Оглеждам се наоколо и ми е мъчно, че не се сещаме. За повода не се сещаме. За агнето - за агнеца, за кръвта невинна пролята...За неговата безкрайна милост. Колко пъти още, за да видим? 



С мир Е ние

Красива Пролет.... Само за живеене!
Готов ли си да те разпънем пак?
На фона на църковно песнопение,
в запаления в свещниците мрак?
Да те целунем през стъклото на иконата,
да ти оставим няколко монети
и свели погледи, да се помолим
за себе си, децата и планетата...
Готов ли си отново да възкръснеш?
И колко века болка са ти нужни
със Словото си мрака да разпръснеш,
да доживееш нашето пробуждане?
Не я разбрахме много Любовта-
към ближния, към саможертвата и прочие,
и като тебе да обичаме така-
безкористно и чисто, непорочно.
Но всеки носи в себе си светилник,
синапено зрънце от вяра, кръст и огън.
Пред ветровете сме понякога безсилни,
но тайно уповаваме на Бога,
за който ти дойде да ни вестиш.
Пред който се застъпи за душите ни
с живота и кръвта си да платиш-
да са простени и благословени дните ни.
Покръсти се във вярата в Човека....
Дано си струват мъките, и кръста, и теглото!
Дано си струват стръмните, изгубени пътеки
и кървавите рози по челото!
Учителю, ти ни показа всичко!
Така ще е - и Пътя, и Голготата.
ще ни разпъва всякое обичане,
което е по- дълго от живота.
Ще сме сами на кръста- всеки в свойта истина
и в свойта вяра. В тъмното,
додето в някой миг зора се пръсне.
Додето тази вяра с кръв и огън е пречистена
и оправдаем твоето и своето Възкръсване.

Автор: ИВАН НИКОЛОВ

Ние, атеистите, сме такъв народ,
че от всяко нещо правим анекдот.

Но библейски книжки аз защо съм чел?
Да не ви изглеждам груб и нискочел.

В случай като нашия изходът е прост,
само да си спомним притчата с Христос.

Ей го, в цял физически и духовен ръст,
прикован трагически върху своя кръст.

Плоскоглави гвоздеи, трънен ореол,
скръбно неуместен, беззащитно гол...

Но кому е хрумнало да го сложи тук?
И отсам разбойник, и оттатък – друг.

Лош късмет, ще кажете, странно общество.
А защо е трябвало? Ето за какво:

За да може всеки сам да изчисли
как сме разделени на добри и зли.

Малко ли сме, много ли, то е друг въпрос,
но по два разбойника на един Христос.

Смирение дано ни осени и милост, съпричастие, разбиране и обич..
Благословен и свят Великден! {}

Облаци ябълков цвят... и червено ... жертвено.
Прегръщам тъгата ти, мила Доре - и се моля с тебе за повече мекост в сърцето и за смирение.
Мир на душата на твоята починала сестра!
Светли великденски дни!

Благодаря ти! Светло да бъде!