Колко излишна лирика!
Колко ненужна нежност!
Славеи с арфи и лири,
пеперуди и безметежности...  

Момиче, мисли с главата си -
хладно и пресметливо!
Каква ти е ползата, кака,
да гониш вятъра, дивото!  

Дръж си изкъсо чувствата,
мислите си дресирай!
Кой ти тачи изкуство,
щом никакъв келепир не е?  

Ползата гледай! Позата ти
  да е убийствено убедителна!
Какво, че някаква си там роза
ще те боде до живот осъдително

  и ще опитва да те завърне
към изстинала малка планета.
Комета ли? Пролет! 
Мълния -
в миг разцъфтяват дърветата.

Вечната, съкрушителна, ярка като комета, бърза като мълния, страшна в помитащата сила, неотвратима в борбата със старото, застоялото, фригидно-комерческото, келепирджийското - тя, младата, сияйно вдъхновена, озарена от любов и цъфтеж, нежна ПРОЛЕТ!
Да бъде!
Благодаря ти, мила Доре, за този имплицитен диалог!
Поздрав за талантливата ти муза и прегръдка за теб, приятелко!

няма такова зелено - новородено зелено...Въпреки хапливия април и щърковите му снегове - пролетта дойде. :) Благодаря! И за теб по много от всичко!

Много красив стих, Доре!
Картинен, вятърен... чувам звънчетата на пролетта... и ставам момиче с птиче на рамо. :)))

Който може да види - вижда! Който може да чуе-чува! Чудото пролет идва, тя непрестанно танцува! Благодаря, Чудо! 🥰