Дъждът още не е на място. Само мостът е там.
Мостът стои над реката, като гребен е сам.
Няма никой, който да мине по моста, върху реката.
Kогато рукне дъждът, на моста ще стъпи жената 
и сълзите и ще се смесят със сълзите на дъжда,
отдолу ще се вълнува добрата стара река.
Жената ще се измокри до кости, ще и хрумне да се събуе  -
за да може да скочи от моста, и тогава ще стане чудо.  

Дъждът още не е на място. Няма да завали.
Отчетливо токчета тракат. Отмина нататък жената...
Нататък жената върви.




 

Дори без жената, дори не на място аз останах под дъжда. Той, благодатният изми умората, греховете и грижите ми и засвети!
Хубав, вълшебен дъжд ми донесе твоето творение, прекрасна Доре!
Смисълът е много дълбок - като дъждът, който пълни добрата стара река....
По моста ще минат хора. Много хора и ще станат по-добри!

Честито Благовещение!

Благодаря за удоволствието!

между редовете, преди да подреди капките, преди да ги врътне обратно ;)

Поздрави, Кате! Чуден ден беше Благовещение!

Поздрави!