Дали нещо губят поетите, когато си тръгват от нас? 

                                                                                                       Орлин Дянков


Не заздравява това небе, не заздравява,
и спусъкът на луната е все тъй излъскан.
Нямам право след теб,
нямам правото да спасявам
нощния дъжд от измръзване.

  *

Дървото тъй и не проходи.
Изтръгна го невинна буря
и като непотребен кокал
захвърли го небрежно, грубо - 
дете, което си играе.  

*  
Какво има да губят поетите, 
които без време си тръгват от нас?  
(Винаги загуба е първото впечатление.)
 
Всъщност печелят! 
Печално печелят поетите поне по една звезда -
незвана, за звездно имение.  

*
Истината, която са, е несъвместима с живота.

  Подписите, дето не се четат -
  (до Вапцаров и Гео Милев,
Орлин Дянков - по млад и от Ботев)

Много силен поет е Орлин Дянков! Моето любимо негово стихотворение е "Буря" - там няма празна дума, а колко междуредия пълни със смисъл..:

Дървото яростно се мъчеше
във опита си да проходи.
Доброто време бе отлъчено
и заменено с пълноводие.

Анатема на всичко мирно!
Светкавици чертаят бръчки
по злото чело на всемира.
И само вятърът се пъчеше.

Стовари се като лавина
върху гората ято птици,
а вдън земя шума проклинаха
обезумелите къртици.

Проклятието трая дълго,
а после, щом зъвърши всичко,
видях дървото как си тръгва,
накуцвайки от непривичка.

Такова пълномъдрие съм откривала само при Добромир Тонев /говоря за поети-мъже само, защото жените отдавна ги задминаха/:

Веднъж ли сме умирали от жажда,
докато сме се давели на плитко?
Животът ражда първите миражи
в мъглицата над детското корито.

Човекът има правото на полет,
дори когато тялото му крета.
Аз неведнъж съм хващал морска болест
от плуване в измислени морета.

И кръговете сини под очите ми
не са от нощни пирове със музи,
а белег от биноклите, с които
поддържам денем своите илюзии.

Усилията винаги си струват,
дори когато раждат нова жажда.
Колхида може би не съществува,
но тихо, да не чуе екипажа.

последния месец го препрочитам. И двамата са ми любими поети от повече от петнайсет години, успях да издиря всички стихосбирки на Добромир Тонев, два пъти участвах в конкурса на негово име, само, заради паметта. В негова памет, писала съм неведнъж, инспирирана от стихотворенията му. Струва ми се, че Орлин Дянков остава в сянка, някак няма свое лоби, а и да има приятели, минали са трийсет години от смъртта му...времето е безмилостно. Четох, че има издадена една стихосбирка - "Бунтувам се тъжен" в малък тираж. Само на 23 години...Просто невъзможно мъдър и млад. Имаше преди години в сайта, в който пиша до днес, предложение да се издаде книжка със стихотворенията му, но дотам.

Благодаря за стихотворенията! Любими и за мен :)

Не обичам поети с лица на поети,
по които личи всяка дума написана.
Те по правило ползват за легло стиховЕте си,
ала там от жени няма място за истини.

От крилете ефектни свършва гибелно въздухът
и прилича на треска поетичният задух.
За тях в минало време важи думата "Бъде",
но са с мъдри чела и заслуги извадени.

Няма мисъл, която да не са обладали
те-поетите с адски-поетични лица.
Невъзпитан съм бил. Може. Знам златно правило:
още никой възпитано не е правил деца!


Орлин Дянков