Дочаках днес снегът така лелеян,
желан, мечтан, вълнуващ -
предизвикан,
сняг призоваван, чакан, искан, лебеден -
като от пух на лебеди снежинки бликат...

Дойде снегът във съботното утро -
 погледнах през прозореца -
пейзажът
се носеше навън
във бяла мрежа, в кафез снежинков,
там светът се раждаше.

Яйце на лебед - се разпукваше небето,
летяха вредом гъсти перушинки...
Едничко грозно патенце ни снесе
снегът и спря,
небето вън е синьо.

Валя от оня сняг за който зная,
че утолява глад и всяка земна жажда...
Валя от дън небе, от дън безкрая -
светът от моето сърце се раждаше.

Заради достойнството онова - за мъдрата ти самоирония и... /дъра-дъра/ - уважително плахо ще си позволя да редактирам:
"...сняг призоваван, чакан, искан, лебеден -
като от пух на лебеди снежинки бликат..." в:
"...призоваван сняг, очакван, искан, лебеден -
като от пух на лебедни снежинки бликащи..."
В хубаво богатата ти емоционалност си заслужава доизкусуряване, без което никой, ама никой, не минава... Само дан, се бъзнеш, ей! С уважение.

О, благодаря за внимателния прочит! Полезен ми е външен поглед! Добре си давам сметка за кусурите - емоционалното изсипване на думи не винаги ми се получава пърфект! Това е едно разхвърляно - като взривено стихотворение - хвърчат лебедови перушиини, снежинки, тук-таме черупки от лебедово яйце! Изобщо една снежна манджа с лебедов пух. И прах! Мога да го фризирам, разбира се! Само да се насериозня! :)