Колко прилича снега на Сисле на снега в двора на детството!
Всички сме родом от детството. от снега и от вълшебството.
  Всички снегове си приличат в паметта.  
Слязло чисто небе, за да замре погалена земята.


 

Спомням си, че аз като дете се радвах на снежни зими, а и моите деца имаха такива и се радваха на удоволствието. Дано всяко поколение получи възможност да се наслади на тази природна красота и като дете и като млад човек, защото възприятията са различни.

едната е била към 1980 година, истински натрупал сняг имаше в двора на училището...но при бабите ми, в Странджа, падаше сняг и имахме истински пързалки през зимните ваканции, един от първите ми спомени е как татко ме дърпа в шейна и снегът е като две стени отстрани - била съм на не повече от две :)

и аз като дете и децата имат снимки със снежни пейзажи - на Аязмото. Една година ~ 1977/6 имахме дървена ваканция - силен вятър и сняг. Изглежда тук е на периоди - сега са безснежни години :)

web

През тия дълги зимни нощи,
преди да се разсъмне още
и вятърът със сили сетни
душа бере навън и зъзне,
ще дъхнеш на прозореца - да светне -
дъхът ти на стъклото ще замръзне.
Ще драснеш с нокът,
сякаш по душата си
и в миг -
ще избълбука в паметта ти спомена...
И като в пряспа -
ще тръгне там пъртина тясна.
Тръгни и ти
на спомена по тънката, засипана пъртина
назад, назад - във някоя дълбока зима...

Дървата във огнището пищят.
На чам под ниския таван ухае.
И сякаш духове по покрива играят.
И ти не знаеш нищо за света...
И той за тебе нищичко не знае.
А в средата,
с ръка на кръста, зачервена и пияна,
клечи на масата... пъпчива кана.
От виното искрящо и пенливо
по бузите й струйки пот избиват.
От виното, от друг ли някой плам,
това не зная, ти ще кажеш там,
избухва в теб пожарът позабравен.
Главата ти дими!
А ти стоиш изправен
до тесния прозорец, гледаш вън...
и всичко е като на сън...

През тия дълги зимни нощи.
Преди да се разсъмне още.