Има опасност, че няма опасност да остареем...*

написа преди време един човек, който така и не остаря.   Позна!    За себе си навярно  е бил повече от сигурен,  че е точно такъв неостарелец. Стрелите и стрелициите в сърцето му са били толкова много, че просто един ден това огромно бяло сърце е излязло от тялото и е тръгнало по млечния път босо, смело, чисто,
и след него се ръсели бели листенца ли, падали маргарити ли ...




* Има опасност да не остареем над чаените си чаши.
Има опасност да остареем, забили носове в стари вестници.
Има опасност да остареем по опашките за сирене.
Има опасност да остареем по балконите.
Има опасност да остареем по трамваите, питайки: "Коя спирка сме днес?"
Има опасност да остареем пред взискателната си учителка - стара мома.
Има опасност да остареем пред преподавателя си по глупост в университета.
Има опасност да остареем пред мъдрия поглед на инкасаторката.
Има опасност да остареем в спорове със сервитьора.
Има опасност да остареем пред лицето на светлото бъдеще, което ни се хили в лицето.
Има опасност, че няма опасност да остареем.

https://liternet.bg/publish/mminkov/prysten/pytiat.htm

Най-кофтито е, когато... Има опасност да остареем без да разберем, че сме живяли. :)

възползвам се от включването ти да си запазя тук още едно стихотворение на ММ

благодаря!

И ето, паметта довлича тихо във стаята ми яростното слънце
и то опожарява всеки спомен, опазения огън удвоява,
изпепелява огнените тайни и се пропукват дървените стълби,
и крехките докосвания тлеят, а в тях раздялата зове за помощ.
Тогава аз събарям дъждовете и почвам да градя отново всичко,
за да създам подслон на любовта си, която издържа на този огън.

Има опасност да остареем пред взискателната си учителка - стара мома.
Има опасност да остареем пред преподавателя си по глупост в университета.

имам усещане, че тук правилно (и по автор) би трябвало да е "преди" - не съм чела стихотворението на хартия, само в интернет