Постинг
13.05.2022 08:50 -
Стихотворение без дисциплина
"Поезията e дисциплина на ума."*
Собственик съм на разгащен ум -
трудно му налагам дисциплина.
В пътя не се вкарва -
аре друм,
`оди се опичай по върлините!
Ум направо ум да ти зайде -
тази дума връзва едно слънце.
Слънце зайде, но умът ми не,
още се опича покрай грънците.
Само, че умът не е от глина,
вземе ли така да се пече,
той от самосебе си си минал,
това от личен опит знам добре.
Грънци по стобора покрай тиквите,
и умът ми там е - ум на плет,
учи се така да връзва гащи,
да възпита ревностно поет,
собственик щастлив на ум изящен...
вместо римно меню
to be or not to be
но не би
но не
nonsens
____________
* като муха се завъртя едно "Нима?"
- Кога бе? Ай, кога се завъртя?
Нонсенс ли бе? Or not to be муха?
Щом ум ми зайде, слънцето изгрява.
Щом ум изгрее, всеки се спасява
поединично
искрено и лично./ У
- Кога, кога!? Било е някогиж!
И ни муха, ни ум...
non-sens сегиш.
- У мене два nonsens-а се въртят
и ни хляб пият, ни вода ядат.
Излизат ми безплатно, безлирично
и с мозъка ми се държат отлично.
Дай твоята муха - да станат трима,
пък ще делим на по едно и половина.
Чи да! / У
- Едно и половина ми е много,
задържам си мухата като лого,
премятане във въздуха и стръв
за утрешен нонсенс, жабок и блъф.
Собственик съм на разгащен ум -
трудно му налагам дисциплина.
В пътя не се вкарва -
аре друм,
`оди се опичай по върлините!
Ум направо ум да ти зайде -
тази дума връзва едно слънце.
Слънце зайде, но умът ми не,
още се опича покрай грънците.
Само, че умът не е от глина,
вземе ли така да се пече,
той от самосебе си си минал,
това от личен опит знам добре.
Грънци по стобора покрай тиквите,
и умът ми там е - ум на плет,
учи се така да връзва гащи,
да възпита ревностно поет,
собственик щастлив на ум изящен...
вместо римно меню
to be or not to be
но не би
но не
nonsens
____________
* като муха се завъртя едно "Нима?"
- Кога бе? Ай, кога се завъртя?
Нонсенс ли бе? Or not to be муха?
Щом ум ми зайде, слънцето изгрява.
Щом ум изгрее, всеки се спасява
поединично
искрено и лично./ У
- Кога, кога!? Било е някогиж!
И ни муха, ни ум...
non-sens сегиш.
- У мене два nonsens-а се въртят
и ни хляб пият, ни вода ядат.
Излизат ми безплатно, безлирично
и с мозъка ми се държат отлично.
Дай твоята муха - да станат трима,
пък ще делим на по едно и половина.
Чи да! / У
- Едно и половина ми е много,
задържам си мухата като лого,
премятане във въздуха и стръв
за утрешен нонсенс, жабок и блъф.
Що не е публикувано това стихотворение в държавен вестник, че да не сме го пропуснали, а не така да разчитаме на случайността, та да правим тия велики открития! Толкоз много ум на едно място си концентрирала, досущ дамар на златна жилка! Оставам възхитен!
цитирайНе се отричам от него, та да ми трябва държавен вестник...;) От един ахмашки период в стихотворчеството ми, когато съм ги пляскала така, безцеремонно - ценно ми е и заради диалога с една дружка, който съм публикувала под черта) Дамар на златна жила...Направо самар със златни дукати! ;)
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 11582
Блогрол