Постинг
04.04.2022 22:09 -
Опашати умеят да бъдат не само лъжите
Автор: marrta
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2528 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 05.04.2022 21:44
Прочетен: 2528 Коментари: 2 Гласове:
10
Последна промяна: 05.04.2022 21:44
На Д. Т., поради звездност
Тъй привиквам с човешкото, с долното, с земното
и се уча да бъда стопанка.
Да премитам, забърсвам и да разтребвам.
Да прикърпвам чорапи и сянката.
Свиквам с времето, с това, че съм временна -
като цветето в синя саксия,
дето цъфна внезапно
като изстрел в червено,
прецъфтя
и му клюмна фунията.
Тя - душата - е бяла.
Сияе разхвърляна.
Не се туря във ред -
ще изстине.
Звезден прах от комета,
която сме зърнали
преди
милиони години.
И небесното никне, посято във земното -
дъжд кометен във тяло от пръст.
Преживява човешки отрязък от време
във копнеж по небето разпръснат.
Преживява. Отрязък. Небе за комета.
Някой горе с опашка помахва и свети.
Тъй привиквам с човешкото, с долното, с земното
и се уча да бъда стопанка.
Да премитам, забърсвам и да разтребвам.
Да прикърпвам чорапи и сянката.
Свиквам с времето, с това, че съм временна -
като цветето в синя саксия,
дето цъфна внезапно
като изстрел в червено,
прецъфтя
и му клюмна фунията.
Тя - душата - е бяла.
Сияе разхвърляна.
Не се туря във ред -
ще изстине.
Звезден прах от комета,
която сме зърнали
преди
милиони години.
И небесното никне, посято във земното -
дъжд кометен във тяло от пръст.
Преживява човешки отрязък от време
във копнеж по небето разпръснат.
Преживява. Отрязък. Небе за комета.
Някой горе с опашка помахва и свети.
Търсене
За този блог
Гласове: 11634
Блогрол
