Натворих пчели,
пиленца и птици -
пролетта си спиии -
спяща хубавица...

Време е да ставаш,
мила китна пролет,
нещо изоставаш -
мрънкам недоволно -

Бръъъмммм! - бръмчат пчели
пилците писукат,
на ухото ти
кукувица кука...

Смут и какофония -
щъркелите тракат, 
сливите цъфтят,
жаби вече квакат!



Ако ми се правиш
още на заспала,
ще надумам стършел -
да те жилне, aлooу! -

мале, как ще рипнеш,
ще се ококориш -
Пролет, събуди се,
с добро ти говоря ;) 

докато не намериш камък. Знам, че няма нищо общо между злобно куче и нежна пролет, ама между топлите ти думи и разгневения стършел няма ли нещо средно като смекчаващо вината й обстоятелство? Например, с едно крехко стебълце тревичка, полази я нежно по петичка! Тук целогодишно е пролетно!

заплашително е, знам, но в своя защита ще кажа, че тя така дълбоко и невъзмутимо спи, че направо и завиждам :( и аз искам така да заспя и като се събудя всичко да е наред, просто да се върне добрият стар свят. Напоследък не спя особено добре...повече от година продължава напоследъкът и ей на - кръвожадни стършели се канят:(

'Короната на разума е тясна
за тебе, принце!
Малък мой приятелю,
заклевам те във тъжната династия
на мъртвите и живите мечтатели –
недей надраства своите въпроси,
в света на очевидното не влизай:
тук логиката ще те омагьосва
и ще те вкаменяват със девизи,
уют ще ти създават малки навици
и в хор джуджета ще те славословят...
Кой ще събуди спящата красавица,
когато ти самият си отровен?''
Добромир Тонев
"Синьо равновесие"