А днес какво? Ни вятър, нито дъжд,
лисиче слънце шмугна се по изгрев...

Откраднало петела от телта
на хоризонта.
И се крие, крие се...
И стиска клюна на гащатия петел,
а той с криле е запърпорил, бие се.

За кукуригуто на този безпредел,
където будното небе достигаме.
За следващия час и ден, и гюрултията,
която всяко утро вдига се,

за пъстротата от пера и серпентини
на празника в очите...

Лисиче слънце, лъч след лъч,
замита си следите.
Залязва ден, година, глъч. Глечта е от сълзите.


(Стихотворението е старо, замених само една дума...Днес слънцето си е петел, ярък, златен, гласовит. Да ни е такава годината - ярка, светла. с извисен, ясен глас...Бог да ни пази и помага да се съхраним!)  

" Да ни е такава годината - ярка, светла, с извисен ясен глас... Бог да помага да се съхраним!"

Благодаря, Кате!

Глъч и глеч... и много Л, и много Р, и шум, и цвят, багри и движения... Разкош!

Честита Нова година, скъпа Марти!
Да е здрава и весела, с пъстрите пера на радостите, с празничните серпантини на
постигнатите успехи, с победната сила на светлината, истината и любовта помежду ни!
Прегръдка!

вече е съвсем неволно свързването на думи със сходно звучене, но имала съм "нарочен" период"...Напоследък си чета Манделщам, такова удоволствие е че и той обича да си играе със звуци и да прави каламбури...такава лекота на речта и толкова трудно да се преведе такова стихотворение:)