Вятърът беше така внезапен,
нищо не го предвещаваше.
Погна стъпките ни, пусна листата
между тях,
да им се порадваме.

Газих жълта и шумна река -
шумеше ореховата шума.
Вятърът бръснеше,
блъскаше ни в гърба
и не си чувахме шумолящите думи...

Между стъпките ни се втурваха
пълчища листа,
над главите прелитаха врани.
Рязко стана ноември и
вечерта спусна се непосилно рано.


9 ноември /вторник/ 2021 г.

Ехх, че красиво пресрещнат с думи Ноември! :)))

Сухи листа, които в ден-два се превръщат на кал... тъмнина отрано, дори през деня... и врани... Опоетизиране на грозното. За Карл Розенкранц в неговата "Естетика на грозотата" красивото е на входа, доброто - на изхода, а по средата, в тъмната тръба на съзнанието, е грозното, облагородявано от комикса. Сигурно неслучайно след ноември, най-печалния от месеците в годината, идва декември - време за добри чудеса, за рождества и нови надежди.
Красиво пресътворяване в образи и звукопис! Прегръдка, Доре!

ноември, че всеки ясен слънчев ден е истински подарък :) Благодаря, Чудо!

Много ме респектират коментарите ти, струват ми се като голямо кристално огледало пред което се фръцкат малките ми непретенциозни стихчета :) Благодаря ти за времето и отношението!

И аз ти благодаря, Доре, но не си права. Мисля, че дори е обратно - силният текст респектира, не можеш да останеш равнодушен, не можеш и да коментираш просто така, със стандартните възклицания и благодарности:) Начинът, по който ти виждаш и пресъздаваш света, е неповторим - особено в звукописа (например тук - повторенията на "ш" и "р", на "у" и "ъ")! Какво ти кристално огледало - аз просто трептя в резонанс:)))
Благодаря ти за удоволствието! Прегръдка!