Дали ще са ти според зъбите 
жълтите пресни глухарчета,
камъчетата в омлетите от
омммм и две яйца,
яйчено жълто
и плътно
като 
обикновен жълтък...
Дали ще ти е според зъбите
жилавия жълтък на този
по новому все така луд стар свят?




( Шагал) 

Не се въздържам да споделя че е много приятно присъствието ти в този блог.
С тъга си спомням че преди две-три години и аз се опитвах да пиша разни по-усмихнати размисли с опит за поезия, даже по интересни илюстрации... А, а сега не мога и аз сам да се понасям, освен хейтърите, които пък се изгубиха някъде :-)))
Много се надявам атмосферата в блога да се нормализира, и да се върнат интересно споделящи хора като тебе!
Моите поздравления и почитания!
   Лекс

Благодаря, Лекс...Присъствам близо 15 години, много беше интересно в началото. Беше общност на всякакви хора, много добри автори, изключителни философи и просто човеци...Повечето изчезнаха в един или друг смисъл. Навикът си е навик - може би човек се отказва най-трудно от подобни острови, с времето завземани, плячкосвани, опосквани, напускани...но острови на блажените и творците :)