Писан като писано яйце съм,
крехък, на каренце върху скрина
си стоя, внимателен съвсем
да не падна и не се размина.  

Вятър с лакът по стъклото блъсна -
ах, ще падна, ох, ще се разпръсна,
някой стъпна тежко по паркета -
а политнал съм, съм станал на парчета.  

По-добре да взема сам да скоча,
само да нацеля шарка точно.
Да се разположа на килима 
най-прецизната на място рима.




( художник -Силивончик Анна)