МИсля, че трябва непрекъснато да вали сняг. През цялата зима. От сутрин до вечер. Нощем под светлините на лампите - дансинги за снежинки, да се въртят и пробляскват кристалите им - виртуозен танц със саби. Да прелитат блестящите остриета на мигове, които ни правят живи.  Да светим!  Така да сме прободени от сняг в сърцето - безкрайни вериги токови удари, които да ни вадят от летаргията на самосъжалението. Ледени кибритени клечици, които да парят върховете на пръстите. Сълзите на небето по страните ни - да го изплачем този сняг, по устните, по клепките да го усетим... Вярвам, че трябва неумолимо да вали сняг,. Да ни шамаросва небето с бели длани. Да ни милва разнежено. Слепешком, със снежинки,  да опипва лицата ни - да ни рисува отново, да ни пише такива неистово бели и чисти. Бели момичета. Бели момчета. Ослепително бели листи.  Да ни разлистват фъртуните, да ни вдигат вихрушките, да ни носят ветровете... Да се стелим с снежинките - от снежния хаос изникнали чисто нови човеци,  

Снежно, бяло, чисто, рсзмислящо...
Честита Нова година, Доре!

Красиво!
За Много Години! (hi)

КАто в света на Силивончик - приказно човечество -
https://graftio.wordpress/2011/01/07/%d0%bd%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%81%d0%be%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%bd%d1%8b%d0%b5-%d0%b4%d0%b5%d1%82%d1%81%d0%ba%d0%b8%d0%b5-%d1%81%d0%ba%d0%b0%d0%b7%d0%ba%d0%b8/

настигаш Маркес, даже си го подминала – вместо да вали сто години дъжд, колко е по красиво да вали сняг! За много години!

Къде ти, не се съревновавам с гиганти в литературата, изобщо не се състезавам...Дори през ум не ми е минало, че има връзка с тази магическа книга, просто коледното ми желание :) Много заблатено и тинясало ми се струва напоследък, има нужда от обновление. За много добри години, със снежни шапки!