Душата ми иде от по-добри светове и носталгията ми по звездите е неизлечима..." *

Неизлечима е носталгията.
Незаличими са звездите.
Личат си белезите
от звезди и гвоздеи.
Личат следите -
лисичи ли?
Притичали
между галактити,
проляти -
тук капки кръв,
там капки мляко,
приличат на разпръснати листенца
капризни рози...

Разтворил пръстите си,
принце,
единствен, слънчев мой,
небивало красив,
неизличим
от самота,
незаличим посред звездите.

_______________
* Никос Казандзакис
Змия и лилия

Белязани от носталгия по звездите... Ще си останем такива - заради безсмъртната ни душа, която все ни тегли към небесното.
Прекрасни стихове - мелодия, смисъл, чувство!
Благословени със здраве и благополучие дни, Доре! Прегръдка от мен /по-условна от всякога заради двата метра дистанция, но и по-истинска/!:)

И за теб - прегръдка! Бъдете здрави у дома!