Пролетта е в мига,
в който се питам къде си.

Пролетта владее минутата,
в която слънцето се показва,
пролетта е на старата
напусната къща
в пазвата -
лястовиче гнездо,
в което се връщат птиците.

Пролетта е навсякъде...

Пролетта е в зеницата
на едноокия свят,
който сега си почива.

Пролетта е в короната
на ухаеща бяло слива.

Пролетта е под камъка,
където се шмугва змийчето -

и там тревата напира,
и там някой ден ще е светло.