Лятото е тръгнало от хълма. 
Слиза с плитка, метната през рамо.
Щърбава му е усмивката, 
а нослето цялото е в лунички.

Рокличката му - басмяна,
коленцата му - обелени.
Ръфа крайщник със сладко
от всичките летни недели.

Бута колело. Подритва топка.
Трака с биличките в джоба.
Опалячва си походката,
прави разни първи проби.

Лятото е захарен памук.
Още непристигнало - топи се.
И ми лепнат мъничко ръцете
и ми пaрят, без да ща, очите.

Лятото присяда край реката
и люлее си крачетата безгрижно.
Хвърля камъчета във водата,
пуска бели корабчета книжни.

Лятото е детство. Въртележка.
Китка ягоди във сламената шапка.
Лятото разправя разни смешки и
разсмива всички малки жабки.

Лятото е захарен памук.
Още непристигнало, топи се.
И ми лепнат мъничко ръцете,
и ми парят, без да ща, очите.

Лятото катери планината
и дълбоко вдишва боров мирис.
Хваща зайците на светлината.
Крие си светулки в ирисите.

Лятото е плаж със ситен пясък -
там морето по петите бяга,
Лятото е гоненка в отблясъци.
И нагарча в края от наслада ...

Лятото е захарен памук.
Още непристигнало, топи се.
И ми лепнат мъничко ръцете,
и ми плачат, без да ща, очите.