Ти не знам, но аз чувам Земята как скърца като се върти...  

Скърца земята, но продължава! Не спира да се върти.
Върху и сме - колко отдавна? Ех, да се питаме ли?!  
Така и тежим на земята, дотолкова и дотягаме,
че ако не ни беше майка, отдавна да е избягала -
отдавна да се е завъртяла със бяснакосмическаскорост,
така че от нас и следа да не остане отгоре и...  

А тя е земя - търпелива, по майчински топла и мека.
Върти се и скърца, върти се - и ни слага да спим. Полека.