...през май вали така неутешимо, човек помисли "почна се потопът" и после се събужда - май се смее - блести в очите със безцеремонно слънце...

Така вали като че се продъни високо сводът, отведнъж пропадна...
Обърнатата лодка на небето се е пробила и вода се лее. 
Дъждът препълва едрото и сито -  воалите на водните талази
разстилат се, прехвърлят стръмни струи.  Гърми - гърмът отеква
и откъртва съня от клепките като дъждовни люспи. 
Събират капките дъждовен дракон - 
дъждът във тази нощ лети и пляска със плътните талази на крилата, 
със острите си нокти е одраскал нощта и порят тишината
светкавици и всички други екстри, които си вървят със панаира 
на някакво опърничаво детство, което странно не умира,
не умира.    

Напротив - в дъждовете избуява, и му е жилава и синкава тревата -
  от прерията на дъждовната държава, където се разхождат водни дракони. 
Един от тях прескочи тази вечер и се раздаде до прозрачна капка. 
Дъждът от кожата му се съблече. Проблясва люспа от дъждовен дракон  

•  

Дъждовен дракон! :)
Представих си го с размера на водно конче и в синкаво-зеленикаво златно...

кратките летни дъждове предполагат такива дребни дракончета :) ноооо каквито дракони плющяха до скоро...