Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.07.2017 23:44 - Градчето
Автор: marrta Категория: Лични дневници   
Прочетен: 618 Коментари: 7 Гласове:
14

Последна промяна: 04.07.2022 08:56

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
  1.  Животът си минава. Реката си тече
  2. градчето си остава уж същото градче,
  3. а сякаш умалено, и всичко е на хвърлей -
  4. площадчето и пощата,
  5. и тихото, и върлото,  

  6. и спомените, детството, самунът слънце - залезът
  7. е с аромат на хляб сред капещите зарзали.


  1. Велосипедът. Топката. Красивите ми рокли,
  2. изритана пантофка на стълбите се мота.

  3. Самотна е, и смотана...пантофката, и къщата.
  4. Животът си тече. А тук не се е връщал.




  5.  



Гласувай:
14



Следващ постинг
Предишен постинг

1. iosefbav - !
29.07.2017 00:46
Браво!
цитирай
2. nalia - Уникална си, Марти!
29.07.2017 06:21
Харесвам начина ти да пипнеш с очарование и финес!
цитирай
3. elineli - Прииска
29.07.2017 20:31
ми се да обуя пантофката, Небесност. А, капещите по лактите зарзали ... ммм... чист вкус на детство! Порастването наистина боли, но не бъди тъжна. Ще извадя сервизчето на точки и ела на моята веранда. Да пием въобръжаем чай и да си говорим как не порастнахме***
цитирай
4. marrta - iosefbav - поздрав
31.07.2017 08:14
благодаря!
цитирай
5. marrta - nalia - привет, Нал:) благодаря ти!
31.07.2017 08:16
напоследък почти не пиша от правене на градинки и разни други прозаични занимания
цитирай
6. marrta - elineli - чудесно ще е на верандата, надвечер - ако пък е западна - сутрин ;) :)
31.07.2017 08:17
имаше едно огромно стълбище в детството ми - в къщата срещу залеза; бащиния ми дом
цитирай
7. marrta - ...
04.07.2022 08:56
Моята къща на детството дигна я буря ли, щорм ли...
дигна я все със чешмата и със кованите вратници,
с храстите и асмите, с всичките стари дървета,
скринове и бюфети, тънки и плътни пердета,
маси, долапи, кенета, залези между зарзали,
шеметни спомени летни, макови кукли и лъкове,
меките длани на баба, белите и куверти...
С цялата дълга ограда, с покрива и комините,
с горната и веранда, дето се къпел баща ми
лете под дъждовете...
Дигна я. Няма ми къщата там дето все ме е срещала,
няма отсреща и щъркели, няма ги баба и дядо,
татко ми и сестра ми -
тъй
ще си казвам, че бурята някъде ги е отнесла,
заедно с цялата къща,
заедно с цялото детство,
са се стоварили сигурно
върху най страшната вещица
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: marrta
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1754548
Постинги: 575
Коментари: 3429
Гласове: 11581
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031