Това дето пада не е никакъв сняг!
Стиропор от най-ситния,
щом докосне паважа - отскача...
И снегът е менте.
Поне мента
да беше на цвят,
за да мине незрял,
непораснал в снежинки, обаче
той се прави на бял
и вали като истински сняг,
и поражда такава великанска зелена тъга.
Щом дошъл е денят
и снегът да се прави на сняг,
аз замлъквам и стисвам очи

и стоя
и се правя на пряспа.

При нас в Пловдив си е съвсем истински! ;))

Хареса ми много и предишният вариант на стиха! И ми стана тъжно...Хубави зимни дни ти желая!
Не знам защо, колкото пъти се връщам да чета, се сещам за тази песен на Елена Ваенга.
https://www.youtube.com/watch?v=lW8dw-LPNBo

като тъгата:)
Пожелавам ти ги в цялата им красота!

И мене ме разтъжи...Защото иде реч не за снега, а за душата безверница...може би.
А снегът при нас беше чист и обилен - и го срещнахме с пуканки - цели преспи - да почетем Мечкин ден:)))))))))
Поздрави, скъпа Марти!

радвайте му се!

трудно се преглъша суха зима, заклеква ...а плаченето - строго забранено ; не я бях слушала - трогателна е
благодаря!

зелената тъга е от онази неспасяема нежност, която задушава, нещо което стои и не отминава...неясенспомен от бъдеще, правя връзка с онази зелена мъгла от "Нежна е нощта"

Хубавото на един поетичен текст е, че има различни прочити - богатството на общуването чрез поезия :)
Блазе ви в бяло за снега! Хубав декеври!