Каляските не винаги са за Аляска.
Особено в ранимите четвъртъци.
Но ти ще вземеш самолет от пясък -
горивото му никога не свършва.
За дълго ли ще се отдалечиш от себе си?
Не вярвам в категория "завинаги"...
Не срещам често впрягове със лебеди.
Не рядко не желаем да се видим.
Огледала трошим, трошим вериги,
събличаме дебелите си кожи,
отваряме черупките си мидени,
разкъсваме си лепкавите мрежи,
изтриваме грима в душите сиви,
обличаме се само в смешни чувства.

Тогава, сред звънтене на куплети,
разбирам на палячото изкуството.

И аз харесвам самоиронията, Дора:)

в любимата ми поезия - твоята, Доре.

Нежеланият, но необходим компромис, който правим в ранимите си дни, а после:
"Не рядко не желаем да се видим."
Горчивина, самоирония, но някак нежни, деликатни, понесени на крилете на приказното, теглени от впрягове с лебеди. Хваща за гърлото!
Прегръдка, мила Марти!

Спасител в ръжта на живота - Самоирония охотна :)

с годините почти успях да избягвам горчивите нотки, напоследък редактирам стари стихотворения - това е от 2008

Голямо е изкуството на палячото, Вени, горчива е участта му :)

"Превива циркът кръглия си гръб, щом клоунът танцува неуморно..."Поздрави и хубав ноември!