Думите са като кучетата. Те приличат на стопаните си.
Има думи топли и въздушни. Думи медени, и думи галени.
Има думи - ледени шушулки, има и оловно-гневни думи
има думи като невестулки, просто се промушват помежду ни.
Думи като ябълки и круши - обли, сочни, месести и честни.
Има думи кухи - от черупки, има думи само интересни,
а отвътре - празни, с  черни дупки - думи като кухини.
Има думи дето са човеци. ПО големи и от планини -
непристъпни, верни, прави думи. Дето са изречени - стоят.
Има думи, думи, думи, думи - думите света въртят, въртят...

"Думите са като кучетата. Те приличат на стопаните си."

Есето дори само от този ред да се състоеше, пак щеше да се брои за принос!
Браво!

П и е р

Огледало на душата са думите! Усмивки!

Аз си харесах последните стихове:
Има думи дето са човеци. ПО големи и от планини -
непристъпни, верни, прави думи. Дето са изречени - стоят.
Спомних си за Левски. За Ботев, за Вазов. За големите.
Да, всеки има своя кройка на думите, с които облича отношенията си със света - според размера на душата си.
Много ми хареса! Поздрави, Марти!

Да.

Благодаря!

неговите думи са бистри, тежки, с букви от капки, лее се небесният говор, много му се е събрало

поздрави, Мая!

Да, благодаря, Вени. Много ми се ще повече такива думи да има.

Да, „думите света въртят“...Колко са важни думите, могат да лекуват а също така да убиват...подсети ме за една приказка от детството - за мечката и лошата дума:) Поздрави, Марти, за твоите „думи - човеци“ - верни, искрени, на място падат!

Откак се опознавам отблизо с думите, все повече внимавам с тях. Предпазливо с думите :) Много ми се иска да има от тези истинските, живите, огнените...времената ни са на леките, малките, празните думи и това ме измъчва

Поздрави, Паси!