И е толкова лято, любов.
Изведнъж...рязко е лято.
Този път не снегът, не дъждът -
изненада ни топлината.
Слънцето пали небето, любов,
сипе жар по земята...
Едва почнало лятото и пращи
като нож във сърцевината...
Сладка диня  - се пръска нощта,
сокът
капе
и по свода проблясват 
звездите - сияйните семки.
И търкулва се кръглата дива и рижа луна -
греят лунички -
и полепват по кожата бенки.





снимка  ‎Damian Hadjiyvanov‎ 

Любов, дишам в съня ти звезди:)

дива и рижа юнска луна)

Умееш по неповторим начин да оживиш описанието, да го направиш уникално, незабравимо! Тази рижа луна има да ми се привижда дълго време, погледна ли към небето! Много ми хареса! Поздрави, скъпа Доре!

важно е да има някой на същата честота, да прочете - да види, да чуе, да усети...рядко в деня си срещам хора, които четат поезия, почти са изчезнали, затова съм благодарна за места като това и хора, които усещат:)

Морето има сини брегове,
солена кръв, медузи и делфини,
и може да ме милва с часове,
защото ме обича без причина.

Познава и потопа, и смъртта,
поглъщало е пясъци и жлъчка,
но чайки от ръцете му летят,
а слънцето го следва неотлъчно.

Най-хубавите приказки реди –
от приливи и отливи на хора
и може всеки смях да приюти,
когато следсезонно го затворят.

Тогава става гъсто – като мед
и мога по брадата му да тръгна,
и само някой гларус късоглед,
очите си след мене ще окръгли.

Когато стигна края на света,
с делфините ще мога да говоря,
а миг преди със тях да полетя,
ще знам, че съм обичала и хората.

Цвета Иванова