Постинг
25.06.2016 16:08 -
Стихотворение от аромати
Автор: marrta
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2113 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 06.07.2016 17:08
Прочетен: 2113 Коментари: 9 Гласове:
13
Последна промяна: 06.07.2016 17:08
Вдишвам с пълни гърди. До петите опитвам да вдъхна
Аромат на липи и на мед, топло жълто ме лъха -
и отваря се бяла врата към уютната кухня.
Баба чай ни вари, липов чай под стрехите изсъхнал.
Масата с мушама. Върху печката чайник клокочи,
зад стъклото тъма и снежинки, с нослета ги сочим
Пет керамични чаши - понащърбени, без позлата,
но е толкова рано и чисто, и чаят дими ароматен...
От прозореца влиза блед светлик и снегът бял се роши.
И обути с ботуши, до ушите увити, вече вън сме изскочили.
...
Аромат на море. Вкус на пръски солени. Бяла пяна. Небе.
Пясък. Слънчево време. Отмалели тела върху кърпи
и бели чаршафи. Мирис на свобода. Синьо-белият мирис на лято.
Смесица от "Нивеа", плажни топки и водорасли
...Вятър
граби със шепи от пясъка и го хвърля, и драска
и полепва навсякъде, дори по измитите праскови...
Аромат на липи и на мед, топло жълто ме лъха -
и отваря се бяла врата към уютната кухня.
Баба чай ни вари, липов чай под стрехите изсъхнал.
Масата с мушама. Върху печката чайник клокочи,
зад стъклото тъма и снежинки, с нослета ги сочим
Пет керамични чаши - понащърбени, без позлата,
но е толкова рано и чисто, и чаят дими ароматен...
От прозореца влиза блед светлик и снегът бял се роши.
И обути с ботуши, до ушите увити, вече вън сме изскочили.
...
Аромат на море. Вкус на пръски солени. Бяла пяна. Небе.
Пясък. Слънчево време. Отмалели тела върху кърпи
и бели чаршафи. Мирис на свобода. Синьо-белият мирис на лято.
Смесица от "Нивеа", плажни топки и водорасли
...Вятър
граби със шепи от пясъка и го хвърля, и драска
и полепва навсякъде, дори по измитите праскови...
Болезнено близко усещам написаното от тебе...спомен от детството...,а ти толкова точно си го казала!
Поздрави и да е прекрасно лятото ти:)
цитирайПоздрави и да е прекрасно лятото ти:)
детствата ни вероятно си приличат...ароматите са ключета, помня предимно аромати...вероятно са първото, което сме имали като връзка със света и са по близо до подсъзнанието. Прецъфтяха липите и ми е някак ограбено, чаят на детството ми беше липов - основно помня жълтия чайник на колелото на печката, невероятния мирис и кехлибарения към червен ( при продължително варене) цвят на чая/ Слагахме му сирене и то се разтваряше в чашата...Слагали сме и бучица масло, което плуваше в плътни кръгове, но най-вече уюта...чувството за защитеност, за дом, за семейство
цитирайдетство! :)
цитирайМинуса май е от мен! Просто го натиснах без да искам!! Извини ме!!
цитирайИ аз си спомних жълтия чайник. Бяха приказни зими - с дълбоки до носовете ни снегове, с весели шейни, с безгрижие, което никога няма да се върне. И летни следобеди на Варненския плаж - на пионерски лагер в училище "Иван Вазов" - с двете праскови от следобедната закуска, грижливо измити от лелките в стола и щедро поръсени от нас с хруптящ между зъбите пясък. Зимите и летата на нашето детство! Прекрасни стихове, мила Марти! Благодаря ти!
цитирайцял живот се стремим към нещо, което сме имали и как ни се е изплъзнало, копнежът нестихващ по един изгубен рай
цитирайОт минусите да изковем плюсове - това е дело за което си заслужава да се живее :)
Поздрави!
цитирайПоздрави!
и все пак жълтият чайник се оказа син! Вчера си говорих с братовчед ми и той ми припомни, че чайникът за липов чай е бил един тъмносин и куполовиден към капака, с тънък чучур, а този за топла вода - жълт и по-нов)
Аз благодаря за възможността да споделяме)
цитирайАз благодаря за възможността да споделяме)
http://www.hulite/modules.php?name=News&file=article&thold=-1&mode=flat&order=0&sid=51082#456903
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 11582
Блогрол