Изгуби се татко ми.
Дребна трохичка -
клъвна го птицата черна.
Мама остана 
сама. Сам-самичка.
Думата "благоверна"
е риза, която
за мама е шита,
на мама е тъкмо  по мярка.
Цял живот с татко, 
до татко ми свита,
от татко ми бледа и ярка.

И още го мисли, стои и го чака.
Опомня се,
ходи по двора.
Залисва се с работа, 
забравя за малко,
говори със другите хора.

Години го няма, не ще се завърне,
от там и писма не пристигат.
Понякога само кацал бял гълъб
оставял перце и се вдигал.

Красиво си нанизала думите, " бледа и ярка", сега няма мерило... Прегръдки, Доре!

особено през последните години...

Прегръщам те!

Така хубаво си наредила думите - изпяла си ги на песен, мила Доре. Знаем я тази черна птица, във всеки дом е кацала тя и е отнасяла най-скъпото. Хубавото е, че сте намерили светла пътечка през тъгата - и ти, и майка ти - белия гълъб. И не толкова защото е библейски символ на вестителството, а като знак за обич и незабрава! Прегръщам те, мила приятелко!

е като онзи в "Братята с лъвски сърца". Била съм на около десет години когато я четох за първи път - "И гълъбче с крила от снежнобяла свила при теб ще долети..." - остана ми любима книга на надеждата и вярата. Не трябва да се страхуваме -

Загина ли в морето, мила,
ще видиш скоро ти,
че гълъбче с пера от снежнобяла свила
при теб ще долети.
На твоето прозорче ще кацне тази птица,
тогава знай, любима, ой,
че туй е моята душица,
потърсила мечтан покой
край твоята главица.

Ти си много красива душа!

си и мъдра. Душа. Река. Широка. Не съм чела "Пражкото гробище" и изобщо нямам вече такова време за четене, за истинско четене...Ужасно ми стана тъжно, сега прочетох при теб за Ран. Давам си сметка, че за повечето хора, с които ме е срещнал блогът нищичко не знам...извън думите.

Честита Нова година! Нека ти е изпълнена с повече радост и по-малко тъга! Знам - не може без тъга и все пишат, че е градивна и най-хубавите творби на изкуството са създадени под нейното влияние! Но.... нека има повече радост през 2016 г. Усещането ми е познато....Татко си отиде преди 4 години и майка продължава да си говори с него. Хубав стих!!! Поздрави!

Покъртително! Затрогващо с точността си!
И аз съм готов да изохкам, защото съм доайенът и на майчиния и на бащиния род.
ЧНГ, Дорче! Нека се уважаваме, докато можем.
П и е р

Там, на тънкото ръбче, между тъгата и топлината на някога... и днес топлинка - бяло перце долетяло.
Прегръщам те, Марти.

Празниците ми са такива през последните години - отключват тъга. Нека е повече радостта и за теб! :)

Здраве и ведрост! За много пълноценни години!

Неотдавна едно перце ме намери на терасата, беше като оставено...не просто паднало, а положено - сигурно така ми се иска.

С толкова обич написано...Прегръщам те и ти желая щастлива Нова година!

Здраве и добро! Прегръщам те . :)