Над нас живеят прекрасни съседи. С тях си нямаме съседски отношения.  Не водим войни. Не гоним победи. Не делим общи площи и мнения.  Не изтупват килими, одеяла, черги...  Не си мият през ден терасата.  Гости не канят, щадят ми нервите,  Не крещят и не блъскат по масата.  Само леко прошумоляват нощем.  Щом стихне блокът, ясно ги чувам.  Камъчета търкалят, хващам се, че неволно им се любувам.  Пролет дойде ли гърлено гукат,  влюбено си обясняват нещо,  по перваза прозоречен чукат -  може би, уговарят си срещи. Гълъби във таванското ни живеят.  Предпочитаните от мен съседи.   Гълъбите са между мен и небето, и вместо мен го целуват денем.

04.2004 г

Стихотворение посвещение - прелест!
Какви прекрасни съседи си имаш, мечта! И как хубаво си ги описала в отрицателното сравнение - и едните, и другите! Обожавам гълъбите, а гугутките са направо извънземни!
Благодаря ти за красивата емоция, мила Марти! Прегръдка, приятелко!

Гълъбите са ми съседи вече 20 години. Много по-постоянни и отдадени от мен в ролята си на посрещачи на слънцето. Всяка сутрин по изгрев пращат делегации, толкова са красиви като полетят срещу светлината.
Благодаря!

трошички - за съседите ти, Небесност!
Върнаха ме в детството - някога, някога, толкова някога, колкото в девет лета ... Ех... облитаха бабиния ми прозорец в гукане и техни си птичешки бърбореници. Много хубаво се спеше в шушуканията им...

моите са наоколо и сами се хранят! :)) Присъстват понякога на перваза, докато пиша.Гърленото им гукане на пролет е прелест.